— Защо говориш така, Сабрина? Сама знаеш, че това не е истина. Престани, моля те! Ти се самосъжаляваш, а това никак не ми харесва. Не ти подхожда. Наистина е много досадно и отвратително!
— Добре, съжалявам. Кажи ми, има ли някакви новини от дядо?
— Не, доколкото знам всичко е постарому — каза Маргарет и изведнъж се оживи. — Сабрина, време е да си изпиеш чая, ще се почувстваш по-добре. Не забравяй, че трябва да се възстановиш напълно. Ще видиш, че и дядо ти ще се оправи.
Маргарет говореше на Сабрина, без да спира, но мислеше какво ли ще стане с нея, ако все още продължава да отказва предложението на Филип. Не можеше да си представи, че е възможно да има на света жена, която би отказала да се омъжи за виконт Деренкорт. Сабрина не беше нито глупава, нито наивна. Тя със сигурност осъзнаваше, че името й е компрометирано, макар че нямаше никаква вина. Как ли Филип се е грижил за нея през тези пет дни? Как ли се е чувствала тя? Така й се искаше да е на мястото на Сабрина, да може да проникне в сърцето й и да намери отговорите на всички тези въпроси…
— Сабрина, поне малко харесваш ли Филип?
— Разбира се.
— Но…
На вратата се почука и Сабрина несъзнателно се вкопчи в ръката на Маргарет. Чашата с чая падна на пода.
— Моля те, Маргарет, не пускай никого!
Маргарет помилва ръката й, за да я успокои, и каза:
— Ами ако е Филип?
— Особено него! Моля те, Маргарет!
— Добре, успокой се! Цялото ти лице пламна.
Маргарет отиде бавно до вратата, открехна я малко и излезе навън в коридора. Маркиз Арисдейл стоеше навъсен, Чарлз беше до него.
— Ричард иска да говори със Сабрина — каза Чарлз. — Тя будна ли е вече?
Маргарет погледна маркиза в лицето, опитвайки се да прикрие привличането, което винаги усещаше към него. Веднъж майка й беше казала, че той е от този вид мъже, на които жените непрекъснато се възхищават, но изгарят пръстите си, ако ги докоснат.
— Съжалявам, милорд, но тя не иска да говори с никого.
— Но мен ще ме приеме — отсече Ричард и пристъпи към вратата.
Маргарет го хвана за ръката и го дръпна назад.
— Милорд, моля да ме изслушате. Сабрина все още не се чувства достатъчно добре.
— Ела, Ричард, Маргарет е права. Трябва да й дадеш още малко време — тихо каза Чарлз.
Маркизът се поколеба, без да откъсва очи от вратата, после добави:
— Не бих й навредил.
— Разбира се, че не би сторил такова нещо — уговаряше го Чарлз, — но Сабрина е още слаба, нека я оставим засега.
На Маргарет й се стори, че той тихо изруга, смръщи вежди и се втренчи в нея:
— Моля кажете на Сабрина, че ще се върна да разговарям с нея довечера. Тя няма да ми откаже да ме приеме тогава.
Преди Маргарет да успее да се възпротиви, маркизът се завъртя на пети и тръгна по коридора.
Чарлз го проследи с поглед и много се разтревожи.
— Кларъндън ще се срещне със Сабрина, Маргарет. Той ще направи всичко възможно, за да успее. Кажи й това. Сега поне има няколко часа да размисли, за да може да вземе решение. Е, скъпа моя, с божията помощ ще трябва да изпратим гостите си. Ела долу да се сбогуваш с тях.
— Тереза Елиът тръгна ли си вече?
— О, не. Може би Филип ще трябва да я прилъже да излезе навън, за да можем да залостим вратата след нея — разсмя се Чарлз и щипна сестра си по бузата. — Ще си тръгне. Достатъчно причини има, за да си тръгне.
Маргарет кимна одобрително.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Прислужницата ми каза, че е разпитвала слугите. Появяването на Филип със Сабрина направо я е съкрушило и от лек бриз тя явно се е превърнала в истинска вихрушка.
— Всъщност единственото, което мога да направя за нея, е да проверя конете и файтона й, за да пътува спокойно.
Маргарет кимна в знак на съгласие.
— Ще поговоря със Сабрина. Не мога да разбера какво става. Защо тя не иска да се омъжи за нито един от двамата? Коя жена е имала такъв голям избор?
— Предложих й себе си, представяш ли си?
Значи Сабрина беше права, помисли си Маргарет. Наистина бяха решавали съдбата й — и тримата бяха готови да тръгнат към олтара с нея.
— Филип ли беше? — попита Сабрина, когато Маргарет се върна при нея в спалнята.
— Не, маркиз Арисдейл. Иска на всяка цена да говори с теб, Сабрина. Чарлз и аз едва го склонихме да го отложи, но той каза, че ще се върне довечера. Ще се наложи да говориш с него, в противен случай ще разбие вратата.
Единствената й надежда угасна, но сега това нямаше никакво значение.
— Добре, ще говоря с него.
Къде беше Филип? Защо не дойде при нея? Щеше ли да остане в Морленд?
Когато Маргарет излезе, Сабрина си спомни пътуването с файтона от вилата на Чарли до Морленд. Филип я беше взел в скута си. Говореше малко, но само с Чарли, а лицето му беше спокойно и смирено. Ако трябваше да бъде искрена със себе си, през цялото време мислеше защо не й говори. А сега защо още не беше дошъл да я види? Поне да се беше сбогувал с нея… Сабрина признаваше своята сдържаност към него, но това никак не й помагаше. Погледна към затворената врата с надеждата, че ей сега той ще се появи, но нищо не стана. Дали Ричард Кларъндън не беше определен да бъде изкупителната жертва и да се ожени за нея? Не, дори не можеше да си представи маркизът да направи нещо, което не е по вкуса му — едва ли би поискал да се ожени за нея след всичко случило се. А какво всъщност се беше случило?!