Сабрина го погледна — в очите й се четеше безпомощност.
— Но защо?
— Защото нищо не би им попречило да те унищожат.
— Как ли би реагирала леля Баресфорд, ако знаеше?
— Какво значение има как би реагирала, след като те са от хората, които винаги се радват на чуждото нещастие?
— Защо отиде, Филип?
— Защото ти го дължах.
— Не, не ми дължиш нищо. Нищо не ми дължиш, Филип! Ти вече спаси живота ми. Смятам, че това е повече от достатъчно.
— Добре, отидох, защото исках да видя как изглежда онова малко надуто конте, което си позволи да се надсмива над Ричард Кларъндън. Исках да видя копелето, което се опита да изнасили сестрата на съпругата си, вместо да се грижи за нея.
— Красив е, нали? Каза ли му да се грижи за дядо?
— Да. Мисля, че единственото качество, което Тревор Евърслей притежава, това е инстинктът за самосъхранение. Казах на него, а и на Елизабет, много ясно и кратко, че ще изпратя куршум точно в сърцето на бъдещия граф в мига, в който старият умре. И двамата ме засипаха със жлъч. Това мен не ме засягало, не съм им никакъв, за да се меся в семейните им планове. Сигурен съм обаче, че думите ми им направиха голямо впечатление. Признавам, че ми се наложи да прибягна до някои драстични мерки. Трябваше да покажа, че не се шегувам и ударих Тревор. Той падна на пода, а аз го натиснах с крак. Елизабет стоеше отстрани и трепереше от страх. Сега като се замисля, тя като че ли беше доволна, че онова копеле изпитва болка и унижение. Кой знае… Въпреки че е много странно… Тревор се опита да извика иконома…
— Рибъл.
— Да, Рибъл. Той дойде и застана до вратата. Известно време наблюдава, а след това се обърна и излезе.
— Значи ти предизвикваш Тревор на дуел, ако дядо умре, така ли, Филип? Не мога да се съглася с това твое решение. Ами ако той те рани? Защо трябва да рискуваш живота си заради един стар човек, когото ти дори не познаваш?
— Той е твой дядо, Сабрина.
— Аз те освободих от всички задължения, които Чарлз се опита да ти възложи. Не мога да си позволя да те забърквам повече в моите проблеми.
— Както изглежда, ще трябва да се примириш, защото времето не може да се върне назад.
— Благодаря ти, Филип — каза Сабрина и протегна ръце. Филип осъзна, че това, което я измъчваше, е само гняв от безсилието. Не му харесваше обаче положението, в което бе попаднала. А като че ли и тя не можеше да се примири с това да бъде вечната изкупителна жертва.
— Не искам да ми благодариш никога повече, Сабрина. Става доста отегчително. Не ти подхожда да хленчиш.
Думите му имаха моментален ефект. Сабрина цялата поруменя. Червенината достигна чак до гърдите й. Да, до гърдите й. Филип наведе глава. После я погледна право в очите.
— Значи хленча, така ли? Какво означава това? Какво бих могла да направя, освен да ти благодаря? Защо по-добре не направиш нещо за собствения си характер? Чарли ми каза, че си много невъзпитан, безразсъден и егоистичен. Знам и за всичките онези жени, с които имаш или си имал връзки… Чарли ми каза, че си искал да си построиш друга къща само за твоите срещи, въпреки че и ти сам не знаеш колко къщи имаш!
— Значи според теб аз съм егоист, така ли? Що се отнася до безразсъдството и възпитанието, приемам го. Но никога повече не ме наричай „егоист“. Толкова ли бързо забрави всичките ми грижи за теб, Сабрина? Ако наистина бях егоист, какво мислиш, щях да направя, докато те къпех, Сабрина? Докато ти давах хавлията? Докато ти стоеше гола пред мен? Това не е ли достатъчно доказателство, че не съм егоист? Всичко направих единствено и само заради теб! Не можа ли да го разбереш?
— Бях безсилна и болна. Бях дори в безсъзнание. Само един подлец би се възползвал от състоянието ми.
Думите й бяха безсмислени и объркани, но въпреки това той я харесваше такава, каквато беше. Просто искаше да види докъде ще стигне, затова каза абсолютно безразлично:
— Ти направо трепереше от удоволствие, когато ти предложих да те изкъпя, Сабрина, а твърдиш, че си била в безсъзнание.
— Един джентълмен не би припомнял такива подробности на една дама.
Страните й отново се покриха с руменина, но очите й искряха от гняв и ярост, а това означаваше живот. Сигурно ако имаше малко повече сили, щеше да се нахвърли срещу него — какво по-голямо доказателство, че възстановяването й върви успешно.