— Не, Сабрина, един джентълмен би трябвало да помни такива неща, защото само спомените биха могли да му помогнат да предразположи дамата и следващия път. А дали трябва да говоря за тях, ще реша по-късно. Това, което няма да забравя, е, че ти не беше в безсъзнание в този паметен ден, когато ти помогнах да се изкъпеш. Колкото до останалите дни, мога да кажа със сигурност, че беше в съзнание. Само имаше треска. — Филип погледна към ухото й, заобиколено от червеникавокафяви къдрици и продължи, въпреки заплахата от избухване, която вече четеше в погледа й. — Не си ли спомняш как те затоплях, когато трепереше от студ?
Спомените нахлуха и я накараха да се изчерви цялата. Да, той беше лежал до нея, за да я топли с тялото си, разтриваше гърба й, държеше я в скута си. Спомни си омайващата топлина на тялото му и желанието й да се потопи…
— Ти не си джентълмен! — отсече Сабрина, обърна се и тръгна, стиснала ръце, като че ли това щеше да й помогне да забрави.
Тогава гласът му я достигна — тих, спокоен, но ясен:
— Права си. Извини ме! Тогава наистина беше в безсъзнание. Направих всичко, което трябваше, за да те спася. Не ми се сърди, обещавам, че никога повече няма да кажа и дума за онези дни.
— Не ти се сърдя.
Филип не можа да се сдържи и се разсмя.
— И аз те моля никога да не го правиш, Сабрина. Винаги съм се страхувал от жени, които заплашват да ми се разсърдят. Хайде, ела да танцуваме. Ако си ми много ядосана, мога просто да те заведа при леля ти, онази, която е омъжена за търговец. Не, забрави! Успокой се, Сабрина! Започваш отново да дишаш тежко! Моля те!
— Остроумието ти не ми допада — отсече тя, завъртя се, попривдигна полата си и гордо се отдалечи.
— Истината винаги боли — извика след нея Филип, смеейки се. — Или може би не е така?
Филип се сбогува с домакините, каза „Лека нощ“ и тръгна. Няколко часа по-късно, след като бе преполовил бутилка бренди в „Уайтс“, той отиде при Мартине, която живееше във Фитън Плейс.
Ани, прислужницата на Мартине, икономът и готвачът се бяха събрали до входната врата, събудени от настойчивото и силно чукане, което би могло да вдигне и мъртвец от ковчега. Ани беше толкова изненадана, че отстъпи назад, когато го видя.
— Милорд, вече е почти два сутринта…
— Но е хубава сутрин, момичето ми, нали — опита се да се засмее Филип, тъй като усещаше колко странно изглежда. После хвърли палтото си на изумената Ани, която вече държеше шапката му. — Няма нужда да съобщаваш за мен. Реших да изненадам госпожата.
Филип прескачаше стъпалата по две наведнъж, въпреки че няколко пъти му се наложи да се хване за перилата, за да запази равновесие. Когато се изкачи на горния етаж, той се втурна право в спалнята на Мартине.
Свещта гореше и разпръскваше мека светлина. Мартине седеше в леглото си, подпряна на лакти. На устните й грееше щастлива усмивка.
— Добър вечер, мадам — каза провлечено Филип и се хвърли в леглото да я целуне.
Мартине се изправи и небрежно смъкна завивките от себе си. Беше гола. Филип втренчи поглед в голотата й. После явно се събуди и бързо засваля дрехите си, разхвърляйки ги по пода.
— Quelle sottise — каза Мартине със силен акцент. — Елате, милорд, елате бързо. Имате нужда от помощта ми. Вие сте пиян, Филип, толкова пиян, че едва ли ще можете да ми доставите удоволствие — бърбореше Мартине, докато отместваше завивките. После дръпна Филип в обятията си.
— По-скоро бих умрял! Повярвай ми, Мартине, няма да те разочаровам. Ако се отклоня от обещанието си, само ми го напомни.
Мартине се разсмя и го тупна по рамото.
— Разбира се, но едва ли ще се наложи. Та това е твоята истинска същност и ти не се разделяш никога с нея.
Филип също се разсмя и зарови лице в гърдите й. Знаеше, че тя винаги има нужда от него. Едва ли имаше друг мъж, с когото би могла да си поговори на френски. Поне една жена наистина имаше нужда от него и го желаеше…
Мартине отметна глава назад и светлината се прокрадна през тъмните й коси. После се изви цялата, за да може Филип да я целуне.
— Обичам, когато целуваш гърдите ми…
— Мога да накарам всяка една жена в Лондон да ме заобича — промърмори той между целувките, — дори и онази опърничава кучка!
Ето това вече беше интересно, помисли си Мартине, докато удоволствието се разливаше по цялото й тяло. Тя се наведе към Филип и вдигна главата му, за да може да го целува дотогава, докато и двамата останат без дъх. След няколко мига на наслада и удоволствие Филип изведнъж я отблъсна от себе си, изправи се и втренчи поглед в нея.
Мартине беше забелязала странното му поведение още в началото, но сега имаше и още нещо — очите му я гледаха, но не я виждаха.