Той я издърпа върху себе си и думите й докоснаха устните му:
— Не мога да разбера само едно нещо, Филип. Толкова често си ми казвал, че си прекалено млад, за да се жениш, че последното нещо, което искаш, е съпруга, а сега постъпваш като човек, който има гузна съвест. — Мартине вече беше обзета от невероятна възбуда и започна да се движи върху него. Филип се остави да бъде обладан от нея.
Изведнъж тя спря. Беше дочула думите му:
— Прекарахме почти една седмица заедно. Сами. Онези глупаци Елизабет и Тревор непрекъснато разправяха, че е искала да съблазни зет си. Трябваше да отида и да се срещна с тях, за да се уверя, че ще си затворят устата. Няма съмнение, че вече са успели да й навредят. Просто все още не е стигнало до Лондон. Ето това Сабрина не може да разбере! А още по-лошото е, че не ми се доверява и не ми вярва.
Мартине мълчеше в очакване на възбудата и насладата. Колко опияняващо! До такова върховно усещане можеше да я доведе единствено Филип.
— Онова момиче, което все още не си съблазнил, дали ще обича да се люби така?
Филип се замисли за Сабрина. Малка, нежна, притисната силно до него, докато треската я мъчеше. Отново разбра объркването и неудобството, което тя изпитваше. Силното желание да я има беше помрачило ума му, но той успя да се овладее. Един джентълмен никога не говори за една дама по такъв начин, нито пък го обсъжда с любовницата си. Разбира се, Мартине не беше виновна за това, че той й разказа всичко. Грешката си беше изцяло негова.
— Стига вече, Мартине! Стига! За последен път… стига… — говореше несвързано като насън Филип, обвивайки ръце около врата й и притегляйки я към себе си, за да я целуне.
Глава 24
Дамблър не изглеждаше никак доволен, когато отвори вратата на господаря си призори на следващия ден. Много добре знаеше къде е бил и какво е правил. Дразнеше се от тези постъпки на Филип. Сигурно вече започваше да остарява, помисли си Дамблър и подсмъркна. Господарят му миришеше на бренди и секс. Повече на секс, отколкото на бренди.
— Няма ли да ми четеш морал, Дамблър — каза през рамо Филип в очакване на тирадата, която слугата му изнасяше всеки път, щом закъснееше.
Дамблър не отговори. Когато стигна до покоите си, Филип се опита да свали намачканите дрехи, но пръстите му не се подчиниха.
— През нощта човек трябва да спи, милорд, а не да си пропилява времето — каза Дамблър, докато помагаше на господаря си да се съблече.
— През нощта спят само старците, Дамблър, и ти знаеш това много добре. Спомням си разказите на баща ми за твоята младост. Бил си луда глава. Сега просто завиждаш.
— Не съм съгласен, милорд.
Филип изсумтя. Не можеше да си представи, че съществуват мъже, което не биха му завидили. Всички възрастни си приличат, помисли си той и се пъхна под завивките. Чаршафите бяха студени. Нямаше сили дори да се скара на Дамблър, толкова много му се спеше.
— От друга страна, бих казал, че няма невъзможни неща — добави Дамблър. — Много добре се чувствам в залеза на годините си — не съм задължен към жена си всяка вечер.
— Ако трябва да бъдеш по-точен — жените са две.
— Както кажете. Не си спомням. Спомените избледняват, но това не ме тревожи.
— Изглеждаш така, като че ли всеки момент ще се разплачеш. По-добре забрави за „залеза на годините си“, Дамблър. Иди и се забавлявай с някоя весела жена, но най-напред се наспи и не ме събуждай в никакъв случай, освен ако не гори къщата. И, заклевам се, не съм те карал да ме чакаш да се върна.
— Какво би казала Нейно благородие, ако ви чуе? — промърмори Дамблър, докато загасяше свещите.
— Откакто майка ми си отиде от този свят, на мен ми е все по-трудно да общувам с теб. Иди и си легни, Дамблър. Майка ми беше златен човек, тъкмо в разцвета на силите си, преливаше от доброта… И кръвта ще си каже думата…
Филип чу някакво хриптене, което идваше откъм мястото, където беше застанал Дамблър, и се замисли какво ли би казал слугата, ако му се удадеше възможност да види Мартине в целия й блясък и красота. Сигурно на мига би получил апоплектичен удар.
Дамблър вече стоеше до вратата, когато се обърна към господаря си и каза:
— Планирали ли сте нещо за тази вечер, милорд?
— Не, за мен току-що приключи вечерта, благодаря ти. Можеш да си легнеш, Дамблър.
— А за следващата вечер, милорд?
Филип изруга.
— Щях да забравя. Всичко е заради този свещен, но отегчителен Алмак, който ще се прави на св. Георги. Не че това ще промени нещо…
Мис Тереза Елиът беше положила грациозно ръка на рамото на брат си Уилфред и се носеше към главната зала на Алмак, където всички бяха насядали като на дворцов съд.