— Стари вещици — прошушна Уилфред на сестра си в момента, когато късогледите му очи съзряха трите стари дами на скъпите позлатени кресла, които задушевно разговаряха. — Същинско съдилище!
— Тихо, Уилфред. Няма да ти навреди поне една вечер за малко да се откъснеш от отвратителните си книги. Освен това трябва някой да ме придружава.
— Ами намери си съпруг, Тереза. Може би ще успееш да излъжеш някой нещастник, който с удоволствие ще си пилее времето с теб.
Тереза се усмихна на брат си, но лицето й изразяваше омраза и самодоволство. Уилфред го забеляза и ако не бяха на бал, сигурно щеше да я напляска.
— За твое сведение, аз вече съм си избрала един от най-достойните ергени на Лондон.
— И кой е този нещастник — попита Уилфред, докато оглеждаше класическия профил на сестра си, който според него не заслужаваше никакво внимание от страна на мъжете.
— Малко вероятно е да го видиш тази вечер тук на бала, защото, както той сам казва, баловете на Алмак са най-скучните в цял Лондон. Има обаче едно нещо, което ме успокоява — когато се оженим, той със сигурност ще започне да ги посещава.
— Кажи най-после кое е това магаре?
Тереза ощипа брат си по ръката, но замълча. Към тях се приближаваше дукесата на Уиган, на която мис Елиът благосклонно се усмихна.
— Стига си се усмихвала, Тереза! Кажи кой е този образец на съвършенството, когото си избрала?
— Съмнявам се дали въобще ще те удостои с поглед. Той е толкова красив, толкова добър…
— Спри, моля те! Със сигурност той е едни от онези мъже, които не правят нищо друго, освен да се наливат с бренди, да ходят при любовници и да се надбягват с коне.
— Трябва да ти кажа, глупако, че този мъж е виконт Деренкорт.
— Филип Мерсералт?!
— Да — отговори надменно Тереза, без да обръща внимание на изненадата в гласа на брат си. — Ако поне веднъж си позволиш да се откъснеш от учението си, ако поне за малко спреш да си навираш носа в книгите, ще научиш, че вече съм ходила с него на езда в парка, а и прекарахме заедно Коледа в Морленд. — Този празник не беше оправдал очакванията й, но откъде можеше брат й да знае какво се беше случило. — Ако не беше онова нахално момиче, което обърка плановете ни, сигурна съм, че вече щяхме да сме…
— Ти каза, че Филип Мерсералт никога не идва на този бал, нали?
— Не, разбира се. Колко жалко! Тази вечер съм особено красива… — не можа да довърши мисълта си Тереза, тъй като проследи погледа на брат си и… се изчерви. — Господи, сигурно е научил, че аз ще бъда тук и е решил да дойде! За да ме изненада! Бъди учтив с него, Уил, или ще накарам твоя настойник да се влюби в мен — бърбореше Тереза и непрекъснато дърпаше брат си за ръкава.
Уилфред много искаше да й отвърне и да я постави на място, но си представи какво би могла да направи тя е настойника му. Безпомощният мистър Джеймс и без това беше отдавна влюбен в нея.
— Добре, ще се постарая.
— Скъпи, трябва да отидем да поздравим лейди Джърси и контеса Лийвън, а също и онзи студен мистър Друмонд Бърел.
— По-добре доброволно да отида в Нюгейт.
Лека руменина покри бузите на Тереза при срещата с покровителите на Алмак.
— Красиво момиче — беше коментарът на контеса Лийвън, докато Тереза и Уилфред се отдалечаваха. — Има изискани маниери и се облича много добре.
Сали Джърси се усмихна и злобно добави:
— Възможно е мис Тереза Елиът да забрави напълно добрите си маниери, когато се срещне с новото попълнение от млади дами в Лондон. Май ще се окаже, че Сабрина Евърслей вече е успяла да покори сърцата на доста благородници, а това не е никак малко постижение за толкова кратко време. Филип Мерсералт помоли за благоволението ми да му разреша да танцува валс с нея.
Мисис Друмонд Бърел, която до този момент не беше проявила желание да се присъедини към разговора, погледна студено лейди Джърси и отбеляза:
— Мисля, че виконтът ще се окаже в много трудно положение. За кратко време той бе пленен от две дами едновременно. Но пък притежава чар! Лично на мене ще ми бъде много забавно да видя как ще се справи с деликатното положение.
Тереза дръпна Уилфред да се обърне към виконта, за да може да го удостои с необходимото внимание. Той обаче изглежда никак не беше впечатлен от срещата си с нея. Тереза беше на не повече от пет стъпки, когато той изведнъж се обърна и заговори с някакво червенокосо момиче. Младата дама стоеше до лейди Баресфорд. В следващия миг виконтът взе ръката й и я поведе към залата, където няколко двойки вече танцуваха. Тереза се закова на място. Дъхът й замря.