— Аз ще те придружа до нея. Може би тя иска да те запознае и с други джентълмени. Напълно възможно е. И за мене беше истинско удоволствие да танцувам с теб.
Филип заведе Сабрина до леля й и забеляза подозрителност в погледа й.
— Милейди — каза учтиво той и се поклони. После се обърна към Сабрина: — Сабрина, ще бъда в Лондон в понеделник. Тогава ще отидем да пояздим в парка.
Сабрина кимна одобрително, но се почувства разочарована, докато изпращаше с поглед Филип, който си проправяше път сред тълпата.
— Колко жалко, че виконтът си тръгна толкова бързо — каза мисис Друмонд Бърел, докато Филип се отдалечаваше. — Щеше да ми бъде забавно да го подложим на изпитание…
— Мис Елиът не изглежда никак щастлива — добави лейди Джърси. — Жалко! Каква хубава драма щеше да се получи тази вечер, но свърши прекалено бързо.
— Поне момичето е сдържано и не тича след него — включи се в разговора и контеса Лийвън. И тя като останалите две дами се беше надявала да бъде свидетел на голям скандал.
— О, господи — прекъсна ги рязко лейди Джърси, — изглежда мис Елиът е решила все пак да се срещне със съперничката си. Ох, защо не сме по-близо, за да чуем какво си говорят…
Тереза стоеше гордо изправена. На устните й имаше лека усмивка.
— Скъпа лейди Баресфорд, удоволствие е да ви видя. Ако мама знаеше, че ще бъдете тук, щеше да ви изпрати по мене най-сърдечни пожелания.
При тези думи Сабрина веднага се обърна. Какво невероятно красиво момиче, помисли тя и забрави за Филип, въпреки че едва ли щеше да пропусне да му издърпа ушите в понеделник. Леля й току-що й беше обяснила онова, което се беше случило. Цели три валса! Как да запази спокойствие? Той се беше опитал отново да компрометира името й! Защо?! Не можеше да го разбере. Той беше свободен. Защо я беше обвързал, а после изведнъж изчезна?!
— Брат ми Уилфред, милейди.
„Уилфред с мечтателния поглед“, помисли си Сабрина, докато той се покланяше. Беше странно как наблюдаваше сестра си, която беше втренчила поглед в Сабрина. Лицето й беше застинало — никакво движение, никакво потрепване, което би могло да напомня усмивка.
Лейди Баресфорд отвърна на поклона на Уилфред с кимване. Бедното момче наистина се чувстваше неловко.
— Сабрина, това е Тереза Елиът и брат й Уилфред.
След обичайните поздравления Тереза изведнъж промени изражението на лицето си и гласът й стана доста странен.
— Моля позволете ми да поговоря със Сабрина насаме, милейди. Бих искала да се опознаем по-добре.
Уилфред се опита да каже нещо, но само отвори уста, без да може да издаде звук. Тереза го изпревари.
— Защо не поканиш на танц мис Ансли, Уил? Тя е застанала точно до дамата, която сигурно тежи сто килограма.
Сабрина се усмихна. Уилфред беше пребледнял.
— Но, аз…
— Да, можеш — отсече Тереза и буквално го издърпа до мис Ансли. След това се върна при Сабрина.
— Не задържайте прекалено дълго племенницата ми, мис Елиът, моля ви. Трябва да я срещна с няколко джентълмени.
— Бъдете спокойна — отговори Тереза и хвана Сабрина. Ръката я заболя от стискането.
— Вие не сте от Лондон?
— Да, от седмица съм при леля си.
— Видях ви да танцувате с виконт Деренкорт, мис Баресфорд.
— Името ми е Евърслей.
— А, да, мис Евърслей. Да не би скъпият Филип да ви е давал уроци по танци?
— Не. Просто аз обичам да танцувам, пък и той е доста добър.
— Не мога да си обясня как приемате факта, че сте танцували три поредни валса с един и същ кавалер. Всеки си задава този въпрос. Не се ли притеснихте за доброто си име?
Сабрина, която до преди няколко мига се възхищаваше от красотата на това момиче, изведнъж започна да се чуди какво иска тя от нея.
— Не, не се притеснявам. Филип само се шегуваше.
— Вие го наричате просто Филип? От колко време се познавате с виконта, мис Евърслей?
— Отскоро. Той е мой добър приятел.
— „Добър приятел“, така ли? Един добър приятел не би се осмелил да си играе с репутацията на едно момиче.
Добрият приятел не прави така, ако не иска да се ожени за момичето, помисли си Сабрина, но не събра смелост да го каже на глас.
Изведнъж Тереза ококори очи, като че си беше спомнила нещо много важно.
— Евърслей ли казахте, че е името ви?
Тереза почувства, че дишането й спира и нещо я задушава. Не, не можеше да е вярно! Не може това момиче да е онази щастливка! Тя се изкашля и попита предпазливо:
— Значи току-що сте пристигнали от Йоркшир?
— Да, аз съм от Йоркшир, близо до Лийдс.
Какво й ставаше, озадачи се Сабрина. Защо тази толкова красива млада дама се интересуваше от нея? Какво значение имаше откъде е?