Лицето на Тереза пламна, а сърцето й щеше да се пръсне.
— Значи вие много добре познавате виконт Деренкорт!
Въздухът се нажежи. Напрежение витаеше около тях и Сабрина го усещаше. Едва сега осъзна, че мис Елиът ревнуваше, защото харесваше Филип. Затова и искаше да знае всичко за нея. Сабрина видя как очите на Тереза се свиват от злоба, а устните й стават тънки като лентички. Не, тя никак не беше глупава. Последното нещо, което искаше сега, бе да е тук в компанията на тази красива дама, която беше готова да забие нож в ребрата й. Тя се надигна бавно и каза:
— Трябва да се връщам при леля си, мис Елиът. Беше ми приятно да се запозная с вас и брат ви. Все още не съм оздравяла напълно и се уморявам много бързо.
— Вие ли се уморявате бързо, мис Евърслей? Бих могла да си представя от какво, имайки предвид как сте прекарали онази седмица, когато се предполагаше, че сте била болна. След това срещнахте виконта във вилата на Чарли и се възстановихте напълно, нали? Шокирана съм от факта, че Филип Деренкорт има смелостта да разговаря с вас. Убедена съм, че му е дошло до гуша!
Значи тя знаеше, помисли си Сабрина. И щеше да направи всичко възможно да я съсипе!
— Трябва да си изясните всичко сама за себе си, мис Елиът. Така ще се почувствате по-добре. Вие ревнувате и това изкривява представите ви.
— Аз да ревнувам? Уверявам ви, че не ревнувам, мис Евърслей. Хайде, не се правете на невинна! Знам коя сте. Знам всичко за вас. Кажете ми колко лъжи измислихте за пред леля си, за да се реши тя да ви представи на обществото в Лондон?
— Нямате причина да се отнасяте така с мен, мис Елиът. Къде останаха добрите ви маниери? Постъпвате така само защото искате Филип. Можете да го имате, щом толкова много го искате. Казах ви, че той ми е приятел, нищо повече. Можете да си го задържите. Ако Филип има поне малко разум, ще види колко сте злобна и ще бяга далече от вас. Красива сте само на вид, мис Елиът.
Тереза скочи от мястото си и размаха юмручето си пред лицето на Сабрина.
— Малка долна мръсница! Мислиш, че не знам ли? Ако Филип ти е просто приятел, то какъв ти е бил твоят братовчед Тревор Евърслей?
Нямаше нужда да се пита откъде Тереза е научила всичко това. Филип беше прав. Беше се показала глупава и безразсъдна. Новият й начин на живот от една седмица насам напълно рухна. Тя се провали.
Тереза забеляза, че Сабрина пребледнява и това много я зарадва. Искаше й се да крещи и да танцува от радост. Беше хванала натясно малката мръсница!
— Аз също бях в Морленд. Ти дори не се опита да отречеш! Всички джентълмени там се бяха побъркали какво да правят с теб. Е, хареса ли ти времето, прекарано с Филип? Онези пет дни? Разбрах, че той дори е пренебрегнал любовницата си заради теб. Всъщност защо му е друга, след като си има теб?
Мис Елиът просто ревнуваше. Напълно възможно беше останалите от обществото да не приемат по този начин нещата. Сабрина дочуваше думите на Тереза, но не ги разбираше. Като че ли гласът идваше накъде от далечината.
— Е, продължаваш ли своето разпуснато и безпътно съществуване и тук в Лондон? В Морленд всички бяха ужасени от факта, че едно момиче от добра фамилия може да съблазни братовчед си! Още повече той е съпруг на сестра ти! На всичко отгоре отиваш при Филип Мерсералт и прекарваш цели пет дни съвсем сама с него! Какво ще кажеш, а?
Сабрина си спомни думите, с които беше казала на Филип, че светът се е променил. Колко жалко! Сега, докато гледаше разяреното лице на Тереза Елиът, изпълнено със злоба, тя осъзна колко заблудена е била. Обществото няма да промени нормите си само заради нея. Тя вече беше отхвърлена от него. Сабрина отметна глава назад и каза смирено:
— Смешно е да се опитвам да се защитавам от вас, мис Елиът. Нямам никакво желание да ви се харесам. Вие сте злонравно и ревниво момиче. Съжалявам ви.
— Нямам нужда да ме съжалява една блудница.
Сабрина се обърна и тръгна бавно към леля си. Може би щеше да се справи с тази мис Елиът. Трябваше да обясни всичко на леля си, но това едва ли щеше да й помогне. Ако загубеше чест и достойнство, за какво й е всичко останало, мислеше си Сабрина отчаяно, без да знае какво я очаква.
Глава 26
Сабрина стоеше безмълвна до прозореца на малката приемна в апартамента си в хотел Кавендиш и гледаше червените покриви на сивите сгради по Бонд Стрийт. Въпреки че прозорецът беше плътно затворен заради студения зимен вятър, така се чувстваше по-малко самотна и изоставена. Можеше да вижда хората, които се разхождаха и разговаряха по улицата. Сигурно си бърбореха за най-обикновени неща, за всичко, което хората обсъждат, когато не са самотни. Със сигурност обаче разговорите им бяха учтиви, приятни и дружелюбни.