Лейди Баресфорд я гледаше, но не можеше да й повярва.
— А виконтът? Съгласен ли е, че е компрометирал името ти? Да не искаш да кажеш, че ти е направил предложение за женитба? В това ли искаш да повярвам сега?
— Да, той ми направи предложение — отговори тихо Сабрина, — но аз му отказах. Той не се е възползвал от мен и от безсилието ми. Той спаси живота ми. Защо трябва да се чувства задължен да се жени за мене? Не е направил нищо лошо, с което да ми навреди. Аз също не съм направила нищо нередно. Та ние дори не се познавахме!
— Ти, малка нещастна лъжкиня! — разкрещя се лейди Баресфорд и размаха юмрука си пред лицето на Сабрина. — Нито едно момиче не е толкова глупаво, че да откаже на виконт Деренкорт, още по-малко ти, която си прекарала цели пет дни в неговата компания! Били сте съвсем сами, нали? Какво повече можеш да кажеш, а? Или той те иска за любовница? Такова ли предложение ти е направил?
— Не, той не би постъпил така с мен. Та аз съм внучка на граф. Аз съм дама. Не ви разбирам, лельо.
— Ти си го прелъстила и той ти е предложил да продължите връзката си. Така е нали? Той е много умен и красив. Всички дами го преследват, за да се омъжат за него, а ти си само едно глупаво момиче.
— Филип не заслужава такова отношение. Най-напред го унижавате и обиждате, а след това го наричате умен и красив? Освен всичко друго, той е и много грижлив и любезен. Толкова се грижи за мен!
Лейди Баресфорд поклати глава от отвращение.
— Не го обвинявам, но да го нарича „грижлив“ може само една провинциалистка като тебе. Той има много завоевания, но никога не е искал да се жени. Филип може да получи всяка жена, която пожелае, и всички го знаят, но е само на двадесет и шест години. Едва ли ще ти предложи брак. Ти ме лъжеш и аз няма да се хвана на въдицата ти. Е, всичко, което трябваше да си кажем, си казахме. Ти все още обаче си внучка на граф. Какво да правя с теб?
Още един човек, който се чуди как да разреши съдбата ми, помисли си Сабрина и се загледа в пръстите на ръцете си.
— Ще трябва да се върнеш в Йоркшир — отсече изведнъж лейди Баресфорд. — Ще се опиташ да се помириш с Тревор и Елизабет заради дядо си. Длъжна си да се погрижиш за него. Нали не искаш да се разболее още повече? Ще се отнасяш добре към всички, ще бъдеш учтива и вежлива, ще се извиниш. Надявам се, че Тревор и Елизабет ще ти простят.
Сабрина вдигна безпомощно очи към леля си и каза с плачевен глас:
— Не мога да се върна в имението, лельо. Тревор се опита да ме изнасили! Ако се върна там, няма да има кой да ме защити. Ако той отново се опита да ме изнасили, ще го застрелям, но тогава нашият род ще изчезне, тъй като няма да има кой да го продължи. Колкото до Елизабет, тя също се е променила — не бих могла да живея в един и същи дом с нея. Тя не ме обича.
— Да не би да обвиняваш нея за случилото се? Ти си се опитала да съблазниш съпруга й, с когото са били женени само от един месец!
— Не, не съм го съблазнявала. Защо не искате да ми повярвате?
Лейди Баресфорд изглеждаше така, като че ли всеки момент ще се нахвърли срещу Сабрина.
— Да ти вярвам! Каква глупост! Ти може и да си наивна, Сабрина, но аз не съм! Господи, какво възнамеряваш да правиш с живота си, Сабрина? Трябва да знаеш, че след всичко това, ти не можеш да останеш повече тук!
Сабрина се изправи.
— Грешите, лельо! Дори не искате да осъзнаете, че ви казвам истината. Защо? Казахте ми, че това са безсмислици, но не е така и аз ще ви го докажа.
— Не бъди смешна, Сабрина. Дори слепец би видял лъжата в думите ти. Ти си била в компанията на Филип Мерсералт цели пет дни! Със сигурност те е вкарал в леглото си!
— Повече нямам какво да ви кажа. Ще напусна дома ви колкото мога по-скоро.
— И къде смята да отиде госпожицата, ако смея да запитам?
— Разбира се, че не на улицата, ако за това се тревожите. Забравили сте, че парите, които така щедро пилеете, всъщност принадлежат на мен. Е, сбогом, лельо.
— Мис Сабрина?
Сабрина отмести поглед от стената и погледна пълното лице на прислужницата си, което й приличаше на огромна поничка.
— Аз съм лейди Сабрина. Така би трябвало да се обръщаш към мен.
Хикълс сигурно беше разбрала, но това обръщение си беше истински ужас за нея. Тя беше направо отегчена. За нея „лейди“ означаваше дама под покровителството на благородник, който непрекъснато се разхожда из апартамента, но досега не се беше появил такъв. От няколко дни бяха само двете, а госпожицата все мълчеше отчаяна. Хикълс все пак се примири и каза: