— Аз също тръгвам — каза Роан и стисна приятелски ръката на Филип. — Отивам да навестя скъпата си приятелка лейди Джърси.
— Благодаря ви. Много съм ви благодарен и признателен — развълнува се Филип.
След като Роан Карингтън излезе, Чарли каза:
— А какво ще правиш с Тереза Елиът? Нали именно тя разпространи слуховете.
Филип вдигна рамене.
— Ако не беше Тереза, щеше да бъде някой друг.
— Но Тереза искаше да се омъжи за теб. Ако продължи да заплашва Сабрина?
— Ще я разоря.
Чарлз кимна. Вярваше на Филип безпрекословно.
— Освен това, Чарли, след като мине сватбата и Сабрина се успокои, Тереза Елиът ще разбере, че никак не й подхожда името Деренкорт.
На следващата сутрин, след като изпи две чаши силно испанско кафе и се подкрепи с говеждо филе, Филип се запъти към дома на лейди Баресфорд.
Въпреки че денят беше мрачен и мъглив, той беше в прекрасно настроение. С нетърпение очакваше срещата си с лейди Баресфорд. Направо подскачаше, докато яздеше. Когато наближи, хвърли юздите и се втурна към вратата.
— Сам ще се представя — каза той на иконома.
— Добро утро, мадам — поздрави Филип с непривично весел глас и пресече приемната.
Лейди Баресфорд подскочи.
— Милорд! Какво правите тук?
Филип огледа стаята и забеляза писалката и хартията за писма. Зачуди се колко ли писма беше изпратила вече на своите роднини и приятелки, в които се оплаква от предателството на собствената си племенница. Усмивката му обаче остана.
— Надявам се да ме извините за този ранен час на посещение, мадам. Виждам, че вече сте се приготвили да пишете писма. Е, можете да добавите една добра новина.
— Напуснете, милорд! Нямам какво да обсъждам с вас — отсече тя и му посочи вратата. — Предполагам сте дошли да ме молите да простя на Сабрина, но така не й правите услуга. Никога няма да й проговоря. Напуснете, моля ви!
Филип продължаваше да гледа весело и непринудено.
— Разбира се, мадам, но предполагам, че няма да откажете да се срещнете с бъдещия съпруг на племенницата си?
Лейди Баресфорд изведнъж отпусна ръката си и се втренчи в него.
— Не ви вярвам! Невъзможно е да сте й направили предложение. Нито един джентълмен не би го направил, след като вече се знае що за стока е тя.
— Не е толкова невъзможно, мадам. Няколко пъти вече предлагах на Сабрина да се омъжи за мен, но сега трябва да благодаря на вас. Ако не се бяхте отнесли с нея толкова лошо, тя едва ли щеше да приеме предложението ми.
— Нали няма да разисквате моето отношение към нея, милорд?
— Моята бъдеща съпруга изглежда няма да бъде благословена от роднините си, които би трябвало да се грижат за нея и да я закрилят. Това, което ме тревожи обаче, е отношението на обществото към нея. Смятам, че ние двамата заедно бихме могли да направим нещо по този въпрос и да преустановим ужасните слухове. Само след около месец ще има друг, много по-голям скандал, който ще разтърси Лондон до основи.
Лейди Баресфорд едва-едва дишаше. Беше разгневена и позволи гневът да я обземе изцяло.
— Това малко създание е позор за рода Евърслей, а също и за Баресфорд. Всичко, което ми каза, беше лъжа. Кой би повярвал на думите й? Абсурд!
— Всеки, който поне малко я познава, ще й повярва. Тя не лъже. Безразлично ми е дали сега ми вярвате. По-важно е приемането й в обществото като моя съпруга.
— Никой благородник няма да я приеме отново, милорд. Колкото до вас, ако бях на ваше място щях да се замисля с колко мъже вече е имала връзки.
Филип се загледа в набръчканата й шия, но да й казва как изглежда не беше добра идея. Щеше да го запази за по-специален случай. Изведнъж изражението му се промени и усмивката му изчезна.
— Изслушайте ме, мадам! Достатъчно обяснения и тиради чух! Вашата злоба е безгранична! Говорите за племенницата си и моята годеница! Седнете и ме изслушайте!
Лейди Баресфорд се възпротиви. Искаше да продължи да вини Сабрина за всичко, което й беше причинила, но виконтът остана непреклонен и тя се подчини. Не след дълго лейди Баресфорд се убеди, че по-добре за всички щеше да бъде, ако положението на Сабрина в обществото бъде възстановено.
— Ето какво ще направим най-напред, мадам. Сабрина и аз ще се оженим в събота, а брачната церемония ще бъде тук. Утре ще я доведа при вас и вие ще се отнесете с цялото си уважение към нея.
— Да я пусна обратно вкъщи?! Това е нелепо! Защо? Малко ли неприятности ми причини? Ако моята репутация не беше толкова съвършена, сигурно щях да бъда смазана като нея.
Филип много искаше да я удари заради тези думи, но се овладя и отново се усмихна.
— Вижте, мадам, може наистина да назрее скандал в най-скоро време, в който да бъде замесено и вашето име. Няма ли да е по-разумно да предотвратим всичко това още сега? Имате ли друго решение на проблема, което да помогне на Сабрина! Всичките ми приятели в момента правят невъзможното, за да преустановят клюките по неин адрес. Ако сега се съгласите да ми помогнете, няма да има нужда да се притеснявате за положението си в обществото. Но, не забравяйте — ако се опитате да ме излъжете, вие ще сте най-големият ми враг, а така ще станете враг и на моите приятели.