Лейди Баресфорд скочи отново от мястото си и закрачи напред-назад.
— Вие не можете да ме разберете, млади приятелю. Всичките ми приятелки вече знаят за отношението ми към Сабрина и ме подкрепят. Дори плакаха заедно с мен. Но дали ще бъдат на моя страна, ако променя поведението си?
И двамата знаеха, че трудно се намират истински приятели, на които човек може винаги да разчита. Това беше нещо като топъл ден през мразовития януари.
— Защо не направим така — известете приятелките си, че сте получили новини за племенницата си, които хвърлят нова светлина върху нейната личност. Сама знаете, че тя е невинна, че е попаднала в клопката на интригите, без да го разбере, но вие като леля не можете да не я подкрепите. Мисля, че това донякъде ще ви помогне.
— Ами сватбата в събота? Това е невъзможно!
— Не, възможно е. Може да се уреди, не смятате ли?
На Филип му се стори, че тя изруга тихо, но нищо не каза. Просто изчакваше нейното решение. Загледа се в ръцете си. Най-накрая я чу да казва:
— Добре, ще се опитам да направя всичко това, но няма да ми бъде никак лесно. Ако Сабрина не бъде приета отново в обществото, няма да вините никого, освен себе си.
— Ще бъде приета, уверявам ви. Изцяло разчитам на вас! Искате ли да ползвате услугите на моя секретар?
Тя отрече несъзнателно и Филип разбра, че вече кроеше плановете си. Той кимна.
— Утре сутринта ще доведа Сабрина тук. Помнете ако двата дни, прекарани вкъщи, бъдат ужасни за нея, от вас ще търся отговорност! Ако това се случи, мадам, аз ще бъда ваш заклет враг! Моля, не забравяйте, че съм ви предупредил.
Филип се обърна и тръгна към вратата, но лейди Баресфорд го спря.
— Надявам се, че ще останете истински рицар, милорд.
Филип отново кимна и се поклони. Тя се вгледа за миг в очите му и каза:
— Какво ви кара да вярвате на племенницата ми?
— Познавам Сабрина, мадам. Запознах се и със самия Тревор Евърслей и оттогава се тревожа за бъдещето на цялата фамилия. До известна степен той внася нов оттенък на думата „отвращение“. Моля ви, не забравяйте, че сега Сабрина е под моя опека. Успешен ден, милейди!
Глава 29
— Никой не би повярвал, че си годеница, ако виконтът не ти беше изпратил тази скъпа рокля.
Сабрина се отмести от огледалото. Изглеждаше по-ужасно, отколкото предишният ден.
— Не Филип ми купи тази рокля, лельо. Аз сама.
— Но сега на теб ти е напълно безразлично — отбеляза лейди Баресфорд. — В момента, в който свещеникът оповести, че ти си негова съпруга, няма да ти остане и пени. След като дядо ти е все още на легло и не може да присъства, аз, разбира се, ще извикам моите съветници, за да съставят брачния договор. Твоята зестра е значително по-голяма от онова, което предполагах. Колкото до теб, има едно нещо, което трябва да знаеш — имаш вече съпруг, и то с доста интересни занимания.
Сабрина си спомни за писмото от дядо си, което един слуга й беше донесъл предишната вечер. Почеркът му беше променен и разкривен. Той я уверяваше, че не след дълго ще може да приеме нея и съпруга й, макар и за кратко. Не споменаваше нищо относно преждевременната й женитба. Сабрина се замисли какво ли точно беше научил. Радостта от писмото я крепеше все още и й даваше сили.
— Говорите за заниманията на виконта? Сигурно имате предвид неговата любовница?
Лейди Баресфорд се изкашля.
— Ако въобще тя е една, в което силно се съмнявам.
— Няма значение колко са. Аз му разреших да прави каквото поиска със съдбата и свободата си.
— Но той едва ли има нужда от твоята дума, миличка. Нека ти кажа, че Филип Мерсералт винаги е бил разпуснат. Ще ми бъде интересно да узная дали ще те запознае с любовниците си.
Сабрина оправи брюкселската си дантела около врата.
— Филип е много внимателен с мен. Никога не би направил такова нещо.
— Така си мислиш, миличка. Той е човек, способен на всичко. Мъжете винаги постъпват така, както искат. Ако реши да те унижава, бъди сигурна, че ще го направи. Ако реши да те отблъсне, пак ще го направи. Въпреки това, виконтът има безупречна репутация. Всички го познават като честен и благороден мъж, но ще видим. Направо съм шокирана, че успя да го излъжеш да се ожени за теб. Никога не бих ти повярвала, ако той сам не беше дошъл да ми го каже.