За пореден път през тези три дни на Сабрина й се искаше да удари леля си, но отново се сдържа. Още малко и всичко щеше да приключи.
— Той не е глупак! Защо говорите така за него?
Много скоро ще се отърве от компанията на леля си. Много скоро ще може да не я вижда въобще. Светът около нея наистина ще се промени. Сабрина се огледа за последен път.
— Мисля, че е време да слизаме, мадам.
— Да, време е. Господи, момиче, щипни бузите си да порозовеят! Изглеждаш така, като че ли не съм се грижила изобщо за теб!
Лейди Баресфорд се сети, че тя би могла да се оплаче на виконта и веднага спря. Не искаше да се проваля накрая, след като бе издържала цели три дни. Обърна се и тръгна към вратата, без да погледне племенницата си.
Сабрина разтърка бузите си. Леко поруменяха. Изведнъж отнякъде изникна прислужницата й. Сабрина така се изплаши, че чак подскочи. Беше сигурна, че Хикълс е подслушвала.
— Имате ли нужда от още нещо, милейди? — гласът й трепереше от вълнение.
— Да — отвърна тихо Сабрина и се обърна към нея. — Не искам да те виждам отново, Хикълс! Ти наистина ме дразниш!
Сабрина хвана шлейфа на роклята си и тръгна към стълбите.
— Сабрина е много красива младоженка. Малко е бледничка, но прилича на кукла — каза Маргарет Дрекмор на Мадлин Бингли.
Лейди Бингли повдигна вежди.
— Мисля, че сте прекалено лоялна, Маргарет. Спри вече да се клатиш, глупаво момиче — изсъска тя на прислужницата си.
Лейди Дорчестър също се включи в разговора им.
— Е, Мадлин, предполагам е дошло времето на християнската благотворителност! — Нейното мнение не се различаваше от това на останалите дами, защото съпругът й беше много близък приятел на младоженеца и на Роан Карингтън и тя не би злословила по адрес на виконтесата.
Лейди Бингли се съгласи. Тя вдигна ръка и махна на прислужницата си. После се обърна към Маргарет.
— Мисля, че музикантите свирят валс. Дали да не се върнем при съпрузите си, преди да са си помислили, че сме ги напуснали завинаги? Ох, да избягаш от къщи, да се разболееш и след това да се омъжиш за Филип Мерсералт… Това е повече от щастие, но трябва да можеш предварително да го планираш. Едва сдържам завистта си.
На Маргарет изведнъж й се прииска да бяха на най-горното стъпало, за да може да хвърли лейди Бингли оттам, но се овладя и каза:
— Много жалко, че показвате лошия си нрав, Мадлин, като вярвате на измислици и лъжи!
Лейди Дорчестър стана от креслото си и оправи косата си.
— Маргарет е права, Мадлин. Станалото — станало. Всичко свърши. Поне виконтът няма да има до себе си една трепереща от страх съпруга довечера. Колко хубаво, че сватбата е след първата брачна нощ!
Смехът й се разнесе из цялата зала. Лейди Бингли също се присъедини към нея.
— Още по-хубаво, ако това е било брачна седмица, нали, скъпа лейди Дорчестър? С изисканите маниери на виконта, трябва да е било истинско удоволствие за бедното дете.
— Кучки! — не се стърпя Маргарет.
— Дали виконтесата вече не е бременна? Ето още една причина да получи златния пръстен!
Маргарет все още ги чуваше, въпреки че доста се бяха отдалечили от нея. Колко жалко, че не можеше да защити Сабрина…
Брачната церемония беше в малката приемна на лейди Баресфорд. Брат й Чарлз представляваше семейството на Сабрина. Роан Карингтън беше най-добрият приятел на Филип. Маргарет им беше предложила да направят малка и скромна церемония, без излишни претрупвания, но Филип категорично отказа и заяви, че Сабрина ще танцува своя сватбен валс пред всички присъстващи.
Естествено, всички поканени дойдоха.
Може би Филип имаше право, помисли си Маргарет, но това никак не помагаше на Сабрина. Тя все още беше много бледа и тъжна.
Маргарет си проправи път и отиде до балната зала.
Сабрина се стресна, когато видя някой да изниква иззад гърба й. Беше се замислила колко жестоки са хората, ако решат да съсипят някого. Дори на сватбения й ден одумванията не спряха и тя самата ги чуваше. Трябваше да се примири.
— Спокойно, Сабрина! Ще ти оправя косата.
— Филип — промълви тя с надеждата, че той не беше чул шушуканията на дамите.
Той стоеше съвсем близо до нея. Едва сега Сабрина се сети, че изобщо не беше разговаряла с него. Погледна го — беше невероятно красив във вечерния си костюм.
— Красив си — промълви тя. — Днес дори не съм те виждала. Съжалявам. Ти направи толкова много за мен, а аз дори не те потърсих, за да ти благодаря.
Филип нежно се усмихна.
— Това е добро начало. Наистина ли смяташ, че съм красив?