— Ти отново се шегуваш! Непрекъснато ме караш да се чудя дали говориш сериозно, или се шегуваш. Да, наистина си много красив. Това ласкае ли твоята суета?
— Да, повярвай ми. Ела, Сабрина, преди косата ти съвсем да е паднала.
Тя се подчини, но стъпките й бяха неуверени. Страхуваше се да не настъпи роклята си и да не се строполи на пода. Усети пръстите му на ухото си. Те оправяха някаква къдрица.
— Ето така, сега вече си съвършената виконтеса.
Сабрина вдигна очи и го погледна.
— Не се чувствам такава. Всичко наоколо ми е като насън.
Филип повдигна брадичката й и каза:
— Не е сън, Сабрина! Ти си истинска. И аз съм истински. Сега вече сме женени. Свърши. В сънищата останаха всички онези лоши неща, които се случиха досега. Те вече няма да те тревожат.
Сабрина си спомни злобните одумвания на дамите около нея, но въпреки това се опита да се усмихне.
Филип не искаше тя да се чувства непрекъснато задължена към него и добави:
— Всичко това е платено с твоите пари, така че не трябва да благодариш на мен, а на себе си.
— Парите са едно, а ти, Филип Мерсералт, си съвсем друго нещо.
Филип се зачуди защо беше толкова умислена и толкова бледа.
— Има още един валс, който трябва да танцуваш с мен, Сабрина. После можеш да се оттеглиш.
Сабрина си спомни думите на лейди Дорчестър, потрепна от отвращение и категорично заяви:
— Не, в никакъв случай! Ще остана тук докрай с нашите гости!
Филип малко се начумери, но след като помисли, спря да й се сърди. Сигурно Сабрина се страхуваше той да не отиде при нея и да не поиска да се любят. Искаше да я успокои още веднъж, че няма да я насилва да прави нещо, което й причинява само мъка и страдание, но сега не беше време за такива обяснения. Взе ръката й. Музикантите засвириха валс.
— Това е моят танц, Сабрина — каза той и нежно я погледна. — Дръж си брадичката изправена и се опитай да се усмихнеш. Не забравяй, че този ден трябва да е най-щастливият в живота ти. Лично за мене това е така.
— Сигурно отново се шегуваш — отвърна Сабрина, но се опита да се усмихне.
— Може би — каза на свой ред Филип и я поведе към средата на залата.
Дамите и благородниците, които се бяха струпали там, се разделиха на две, за да направят място на Сабрина и Филип.
Сабрина погледна лейди Дорчестър и пропусна една стъпка, но Филип я държеше здраво за кръста и никой не го забеляза.
Тя вдигна очи към него и той я дари с още една ослепителна усмивка. Дори се разсмя и белите му зъби проблеснаха.
— Покажи на света колко си щастлива да ме имаш до себе си сега и завинаги, Сабрина!
— Аз наистина съм замаяна от щастие.
— Не го показваш много добре! Помисли си за моите изключителни мигли.
Това вече я накара да се засмее.
— Отлично се справяш — каза Филип и нежно се наведе, за да я целуне по ухото. — Просто перфектно!
Глава 30
Когато краят на валса наближи, той се наведе към нея и й каза:
— Сега убедена ли си, че дядо ти се възстановява много бързо?
Сабрина го дари с великолепна усмивка.
— Да, Филип, но почеркът му е неравен и точно това ме безпокои.
— Почеркът му ще се оправи.
Музиката свърши и Филип нежно я придърпа към себе си и я целуна по устните.
— Много добре. Свърши.
Отново я целуна, но този път по косата, а всички присъстващи им ръкопляскаха и се смееха. Едва сега Филип забеляза колко по-ниска беше Сабрина в сравнение с него. Върха на главата й едва стигаше до врата му. Защо не беше забелязал това преди? Осъзна още, че той вече носи отговорност за нея и че тя ще бъде майка на децата му. При тази мисъл се вкамени.
Сабрина го извади от унеса. Трябваше да застанат в ъгъла и да приемат поздравленията на гостите. Някои от тях бяха наистина учтиви, но повечето бяха студени. Някои от мъжете я гледаха доста похотливо и ако Филип беше забелязал, сигурно щеше да ги извика на дуел. Иначе всичко вървеше по план.
Последната гостенка, която си тръгна от дома им, бе лейди Баресфорд. Тя се спря до Сабрина и каза:
— Успя да се справиш много добре, племеннице. Трябва да си щастлива! Виконтът е уважаван мъж.
— Да, така е, лельо. Благодаря ви — каза Сабрина, докато се гледаше в огледалото зад леля си.
Лейди Баресфорд кимна на виконта и каза:
— Лека нощ, милорд. Оставям ви в ръцете на вашата изчервена съпруга.
Филип взе ръката на Сабрина и я целуна.
— Сабрина е прекалено уморена, за да има сили да се изчерви, мадам, въпреки че беше принудена да слуша непрекъснатите одумвания на вашите приятелки.
— Възможно е, не съм чула — отвърна лейди Баресфорд и тръгна към вратата.
Сабрина забеляза с удоволствие, че един от слугите се появи и каза учтиво: