Навсякъде цареше тишина. Слезе на долния етаж и отвори поред вратите на всички стаи. Бяха празни. Празни! Къде беше той?
Отново се върна на горния етаж като пазеше пламъка на свещта да не загасне. На края на коридора се процеждаше светлина. Нямаше никаква представа що за стая беше това.
Вдигна ръка и леко почука. Заслуша се, но нищо не чу. Натисна бравата и вратата тихо се отвори.
Беше влязла в библиотеката, пълна с огромни резбовани мебели. Приличаше много на нейната спалня. Срещу камината имаше красиво кресло. Огънят гореше. Тя тръгна към креслото.
Филип изведнъж скочи и се втренчи в нея. Все още беше облечен във вечерните си дрехи. Беше разхлабил вратовръзката си и косата му беше разрошена — това бе единствената промяна. Продължаваше да я гледа и да не вярва на очите си. В дясната си ръка държеше бутилка бренди.
— Сабрина — пристъпи той напред, после се закова на място, — случило ли се е нещо? Какво? Да не си имала кошмар?
— Не. Съжалявам, че те безпокоя, Филип, но ти не дойде в спалнята си. Реших, че не е справедливо и тръгнах да те търся, за да ти го кажа.
Филип остана още по-озадачен. Не вярваше на ушите си.
— Това е много странно предложение от момиче, което би предпочело да заключи всички мъже на света, за да не го безпокоят. Ти наистина ли искаш да се върна в спалнята си?
— Да, това е твое право. Не трябва да оставаш тук.
— Кажи ми още ли искаш да се върна в спалнята? Ти ще бъдеш ли там?
— Разбира се. Защо иначе бих тръгнала да те търся? Ако искаш да отида в друга спалня, няма да се обидя. Трябва просто да ми кажеш. Това няма да нарани чувствата ми към теб. И двамата се познаваме доста добре и знаем, че никой не би наранил другия.
Беше някак си странно, но Филип усети болка в думите й. Сабрина продължи:
— Спомням си, че не беше особено очарован, когато ти предложих себе си като част от сделката. Не се тревожи, разбирам те напълно. Леглото е много голямо. Има достатъчно място и за двама ни. Няма да си пречим.
Филип се изкашля само защото не знаеше какво да каже. Той прокара пръсти през косата си и я оправи.
— Това е много странно за мен, Сабрина. Мислех да поговоря с теб за секса и любовта. Не, това е много нелепо казано. Имах намерение да поговорим за интимността между съпрузите, но реших да го отложа за утре. Сега си прекалено уморена. Защо да те занимавам? Трябва да се наспиш. Нямаше нужда да се разхождаш из къщата в един през нощта с тази прекрасна дреха, която те прави още по-красива…
Филип отново замълча. Сабрина погледна към краката си — беше стъпила върху пухкав килим. Сигурно подът беше много студен.
— Защо не ми кажеш какво точно искаш от мен, Филип?
— Искам да отидеш да си легнеш и утре, когато под очите ти няма да има тъмни кръгове и няма да си бяла като платно, аз те моля най-учтиво да поговорим за онези неща, които мъжът и жената правят през нощта в леглото. Но ти си тук, а е толкова късно… Вече не си чак така бледа…
Филип отново замълча. После изруга.
— Много добре. Никога не те бях чувала да ругаеш, освен ако не се отнася до коня ти.
— Забрави! Просто много ме изненада. Не зная как да се държа.
— Тук съм, за да разбера дали ще се върнеш в леглото си, Филип — бавно повтори Сабрина. — Много е късно, ти сам го каза. Трябва да си лягаш. Сигурно имаш доста планове за утре. Нужна ти е почивка. Ти направи толкова много за мен, сега е мой ред.
— Добре — съгласи се той и се запъти към нея.
Сабрина отстъпи. Той протегна ръка, но тя не му подаде своята. Подаде му свещника. Филип се усмихна нежно точно както родител се усмихва на детето си, когато трябва да го похвали.
— Много си смела, Сабрина — каза той и й върна свещника, след което я помилва по бузата. — Върви да си лягаш. Утре ще решим какво да правим.
— И ще ми кажеш за всичките онези неща, които спомена?
Филип кимна и тя тръгна. Той изчака, докато чуе затварянето на вратата и стъпките, които я отдалечаваха от него. Дори и да не беше спал от една година с жена, дори желанието му за секс да го довеждаше до полуда, той никога не би посегнал на това невинно създание. Тя му се беше предложила, но той не би се възползвал, докато тя сама не реши, че е готова да му се отдаде.
Да, той щеше да я пази и да се грижи за нея.
Грейбър стоеше до вратата на приемната.
— Прекрасен ден, милорд — каза той.
— Да, благодари на всички от мое име, Грейбър — отвърна Филип, но мислите му бяха все още заети със Сабрина.
— Позволете ми да изкажа благопожелания за щастие от името на целия персонал.
Грейбър се надяваше господарят му да долови какво точно искаше да му каже, но после разбра, че това едва ли беше възможно. Негово благородие беше изпил доста голямо количество бренди. Но къде отиваше той? Та това беше първата му брачна нощ? Защо виконтесата се върна обратно в спалнята си? Какво беше станало? Защо я остави сама? После се сети за думите на мисис Хоули, икономката, която беше предрекла, че още от първата нощ техният господар ще се върне към стария си начин на живот.