Сабрина не знаеше какво да му отговори. Само се усмихна и вметна:
— Мисля, че наистина си красив, Филип, но има нещо друго освен това, че си луд по мен.
— Да, имам новина за теб. Време е да ти кажа, че се срещнах с Питър Страдфорд, моя съветник. Той ще подготви останалите документи, за да можеш да си получиш имотите.
Филип се усмихна. Знаеше, че той е най-добрата партия в Лондон. Сабрина го гледаше и като че ли бе неспособна да каже каквото и да било. Устните й бяха леко отворени. Филип реши да продължи:
— Не бих искал да си мислиш, че съм се оженил за теб само заради наследството ти. Зестрата ти е непокътната и така ще остане. Парите ти също са си твои, можеш да правиш с тях каквото си поискаш. Освен това съм ти уредил и издръжка.
Сабрина все още стоеше безмълвна. Погледът й беше празен.
— Какво не можеш да разбереш?
— Просто не разбирам, милорд.
— Ясно е — твоите десет хиляди са си отново твои. Какво има за разбиране? Това е всичко.
Сабрина внимателно остави вилицата си в чинията.
— Нямаш причини да правиш това, Филип. Защо постъпваш така?
— Казах ти вече. Не ми трябват парите ти. Не искам след време някой да каже, че съм се оженил за теб единствено заради зестрата ти. За бога, Сабрина, трябва да си ми благодарна, че отново ти връщам свободата.
Сабрина усети, че в гърдите й се надига гняв, но беше безпомощна. Трябваше да направи нещо, да каже нещо, иначе щеше да изглежда абсолютна глупачка в неговите очи. Все още не можеше да се овладее, но стана бавно и се подпря на дланите си.
— Да не би да искате да кажете, милорд, че само защото съм от женски пол, не мога да удържа на дадената дума, когато става въпрос за честна сделка? Не е заради парите ми, Филип. Ние сключихме сделка. В делови отношения сме. Не помниш ли? В момента, в който ти прие моето предложение, парите станаха твои.
— Нашата сделка беше по твое настояване — каза спокойно той и вдигна рамене. — Чуй ме, Сабрина, твоето предложение ни позволи да запазим името ти неопетнено, въпреки че трябваше да го направим веднага, а не да чакаме клюките да превземат обществото.
Сабрина се наклони към него и той забеляза колко бързо пулсираше вената на шията й. Беше бясна. Какво толкова беше направил?
— Ти направо ще ме разболееш. Толкова си самодоволен, като че ли си убеден, че си титан на щедростта. Как се осмеляваш да се отнасяш с мен като с някакво безмозъчно и жалко създание от женски пол, за което единствената цел е била да те обвърже в брак? Спасил си ми името, така ли? Това, което аз ти обещах в замяна, беше най-ценното, което имам, лорде. Не става въпрос за парите. Става въпрос за нещо много по-ценно. Сделката беше честна и аз очаквам да се отнесеш към мен със същата честност!
Филип не можеше да разбере причината за гнева й.
— Защо трябва да се връщаме назад? Никога не съм и намеквал, че ти си ме оплела в мрежите си, за да се оженя за теб. Аз спасих живота ти, Сабрина, и това е всичко. Аз спасих твоя живот. Какво лошо има в това? Не ме ли чуваш какво ти говоря? Господи, мисля, че ще си загубя ума…
Той бавно се изправи, приближи до нея и я погледна право в очите.
— Добре, както искаш. Ще задържа тези пари. Може и да ги заложа някъде, никога досега не съм прахосвал такава голяма сума на комар. Ако искаш, можем в края на всеки месец да правим отчет на разходите си. Издръжката ти засега само ще се зачислява на книга. Това ли искаш от мен, Сабрина?
Сабрина цялата трепереше. Не бяха тези правилата, по които искаше да играе, това бяха правилата на обществото, но той представляваше самото общество.
— Всичко е за предпочитане, пред това да бъда твоя сянка, Филип. Дори унижението е по-сладко. Колкото до твоя благороден характер на доблестен мъж, дано се задавиш от него!
— Много исках да възвърнеш веселието и непринудеността си. Ако това обаче означава за теб да ме дразниш, да проявяваш магарешки инат…
— По-добре да съм инатесто магаре, отколкото сляпа!
— Аз съм твой съпруг! Не ме прекъсвай, Сабрина!
— Както желаете. Не малко съм ви платила за това.
— Има много още да се учите на обноски, виконтесо! Колкото до правата — нямате такива! Ще правите това, което аз ви кажа. Може и да сте внучка на граф, но сега сте моя съпруга. Вървете в спалнята си, за да размислите! Когато сте готова да ми се извините, кажете на Грейбър да ми съобщи.
Бурканът със сладко прехвърча буквално покрай главата му.
Филип я погледна недоумяващо. Гърдите й се надигаха и спускаха бързо. Сигурно беше побесняла от яд. Заслужаваше хубаво да я напляска, но беше убеден, че още с първия удар ще я убие.
— Върви си в стаята, Сабрина!
— Не! Мисля да изпратя съобщение на Чарлз Аскбридж. Може би той ще ме заведе да пояздя в парка. Поне не е такъв тиранин като вас!