— Не ме предизвиквай, Сабрина, или ще те затворя в имението Динуити, докато се успокоиш и станеш добра и покорна съпруга!
— Това би ви харесало, нали? Така ще можете по-спокойно да прекарвате нощите при любовниците си!
Сабрина забеляза колко шокиран остана Филип, на бузите му дори се появи червенина. Наистина изглеждаше глупав и безпомощен. Не беше сбъркала, като реши, че той ще отиде още същата вечер при любовницата си.
— Това правихте миналата нощ, нали? Тръгнахте веднага след като ме отпратихте, нали? Мисля, че чух да се отваря и затваря входната веднага, щом се прибрах в спалнята ви. Отидохте при любовницата си още през първата брачна нощ, нали? Как бихте могли да безпокоите съпругата си? Как бихте се решили да прекарате нощта заедно с нея? Трябваше да укротявате любовницата си, нали?
Филип стоеше като вкаменен.
Сабрина отново се вгледа в очите му, но като че ли не го виждаше.
— Как можа да легнеш с любовницата си, когато навсякъде разправяш колко благороден и честен мъж си!
— Не съм постъпил така!
— Разбира се, че не си! Ти само се перчиш пред всички самодоволно и уверено, за да не забравят случайно твоята щедрост и благородство. Трябва ли да се хвърля в краката ти, Филип, за да ме спасиш? Трябва ли да целувам ботушите ти! Трябва ли да изпратя благодарствено писмо на твоята блудница, че ме е избавила от присъствието ти в тази толкова важна в моя живот нощ?
Филип гледаше изумен съпругата си, усещаше нейния гняв и не можеше да повярва на ушите си.
— Наистина ли това е била най-важната нощ в твоя живот?
— …ако една жена не знае какви точно са мъжете…
Достатъчно, Сабрина! Отговори на въпроса ми. Искаше ли да остана с теб през нощта?
На вратата си почука.
— По дяволите — изруга Филип, но отново се обърна към нея, — ще трябва да ми отговориш на този въпрос, Сабрина! Да, ще трябва да ми отговориш веднага след като разбера кой ни безпокои. Да не си посмяла да пишеш на Чарлз! По дяволите, Сабрина, длъжна си да ми се подчиниш!
Филип се обърна към вратата и извика:
— Влез!
— Каретата ви е готова, милорд — съобщи Грейбър и се втренчи в изцапаната вратовръзка на господаря си.
— Нямам нужда от нея, Грейбър. Нейно благородие ще остане в покоите си. Можеш да кажеш на Ланском да донесе счетоводните книги.
Грейбър като че ли искаше да се възпротиви, но Филип му посочи вратата. Никога не го беше правил, помисли си Грейбър и се изкашля. Филип се ядоса.
— Счетоводните книги, Грейбър! Сега! Не ми противоречи! Донеси ми ги!
— Да, милорд.
Щом Грейбър затвори вратата след себе си, Филип се обърна към жена си:
— Отговори на въпроса ми, Сабрина! Искаше ли да дойда в спалнята ти миналата нощ?
Сабрина прецени, че има точно две минути за отговор. Тя погледна ръцете си.
— Казах, че това е била най-важната нощ в живота мм, както и за всяка жена, която не знае какво точно представляват мъжете. Аз вече знам, милорд. Тревор ме научи. Вие също ме научихте. Мислите ли, че ще поискам да ме мачкате, както мъжете правят с жените? Толкова ли глупава изглеждам?
Не това щеше да му отговори тя, ако не беше ненавременното появяване на Грейбър, Филип беше сигурен в преценката си, но вече нямаше смисъл да спори.
— Много добре, след като вече е ясно, че ти нямаш желание да бъдеш в моята компания, аз ще се оттегля. Ти ще решиш какво ще бъде менюто за деня заедно мисис Хоули. Ще й предадеш, че ще вечерям в клуба. Приятен ден, Сабрина. Надявам се, че няма да се отдадеш на самосъжаление и гняв.
Сабрина не се нахвърли върху него, въпреки че ръцете й бяха свити в юмруци.
— Не ми отговорихте дали трябваше да купя на вашата любовница някакъв символичен подарък.
— Забрави, че любовницата изобщо съществува — отсече Филип и напусна трапезарията.
Когато стигна вратата, той се обърна и каза:
— Не ти разрешавам повече да говориш за нея! Забранявам ти!
Глава 32
Филип едва сдържаше гнева си. Искаше му се да набие някого, но такъв кандидат не се появи и той се усмихна на себе си. Би могъл да отиде в „Джаксън“ и да се боксира с четири-пет противника, докато остане без сили.
— Мислех си, Деренкорт, че си намерил по-подходящ начин да си изразходиш излишната енергия.
Филип попи потта по челото си. Графът на Марч беше също отскоро женен и сега наистина се забавляваше в компанията на Филип.
— Здравей, Сейнт Клер. Съжалявам, че не дойде по-рано да се боксираме…
— И да ме удариш в стомаха? Не, благодаря. Позволи ми да ти предам от името на Кати и от мое име най-искрени пожелания за щастие. Ние току-що се върнахме от Сейнт Клер, иначе непременно щяхме да дойдем и аз да потанцувам с твоята прекрасна съпруга.