— Не, не мога да допусна такова нещо. Познавам те от толкова години… Знам всички пакости, които сте правили с Маргарет… Но, бедният Филип, той…
— „Бедният Филип“ ли каза? Той не е беден, проклет да е! Той взе цялото ми наследство, което не е никак малко, а също така и моите десет хиляди лири. „Бедният Филип“, а?
— Нямам предвид пари и наследство и ти много добре го знаеш.
— Хубаво, твоят „беден Филип“ ме уведоми на закуска, че ми връща наследството и парите, за да бъда финансово независима.
— Копеле.
— Да не би да искаш да кажеш, че ти не знаеш за нашата сделка?
— Каква сделка? Но това няма никакъв смисъл! Един джентълмен никога не се унижава да се занимава със сделки, още по-малко с дами.
Сабрина погледна ръцете си и започна да чупи пръсти от напрежение.
— След онази ужасна нощ на бала на Алмак Филип се отдръпна от мен. Аз го повиках и му предложих да се оженим, като това бъде една честна сделка. Той се държеше така, сякаш има нужда от парите ми. Споразумяхме се.
— Господи, Филип не ми е казвал нищо за това. След като им беше върнато имението Динуити в края на миналия век, фамилия Мерсералт никога не е имала нужда от пари. Тъкмо обратното — техните фондове се множаха с всяка изминала година. Филип има нужда от пари толкова, колкото и от кошер.
— Едва тази сутрин го разбрах. На закуската — каза Сабрина и дълбоко въздъхна. — Аз съм наследницата, Чарли.
— Знам това. Естествено, че си ти. Вече знаеш, че Филип не се нуждае от парите ти и никога няма да ги поиска.
— Мисля, че трябваше да се досетя — каза смирено Сабрина. — Всичко това е лъжа и заблуда.
— Бих искал винаги да помниш, че ти самата го отблъсна няколко пъти. Той беше отговорен за теб, въпреки че ти го въвлече в тази бъркотия. Разбира се, не си го направила нарочно, но ако не беше там, това нямаше да се случи.
— Щеше да бъде свободен от мен. Не разбираш ли, Чарли? Аз не исках да се оженя за него заради всичките клюки и приказки. Не исках да имам съпруг, който се е пожертвал заради мен. Исках да му дам нещо в замяна.
— Ако се успокоиш и се замислиш малко…
По страните й се стичаха сълзи. Тя мразеше безсилието, но не можеше да ги върне обратно. Преглътна болката си и каза:
— Той не ме обича, Чарли. Дори нямаше да ме познава, да не говорим, че едва ли щеше да се ожени за мен, ако това случайно не беше станало.
— Разбира се, че не те обича. Как би могъл? Та вие едва се познавате. Колкото до останалото, той сигурно щеше да те срещне тук в Лондон в началото на сезона. Сигурно щеше да падне на колене пред теб още при първата ви среща. — Чарлз седна до нея и я потупа по рамото. Сабрина се обърна към него и зарови лице в гърдите му.
— Той не остана вкъщи през първата ни брачна нощ… Не остана с мен… Отиде при любовницата си.
Не, Филип едва ли беше направил това! Сабрина не беше грозна, напротив — беше прекалено красива. Изведнъж Чарлз прозря истинската причина и я потупа по рамото, за да се успокои. Тя се беше отпуснала безжизнено и хлипаше.
— Чуй ме, Сабрина, той не е искал да те насилва. Искал е да ти даде време да се възстановиш след случилото се с Тревор. Не е искал да те плаши. Ти все още си болна. Това, че си много слаба, го спира. Той е много загрижен за теб и за твоите чувства. Не го мрази заради това, че иска да те предпази от бъдещи разочарования.
Сабрина отново се ядоса и страните й се зачервиха, а очите й се присвиха. В тях се четеше заплаха.
— Сега вече разбирам. Той е толкова добър и прекрасен, че е отишъл да преспи с любовницата си, така ли? Мисля си, Чарли, че ако Филип беше светец, ти пръв щеше да го изографисаш. Той не трябваше да ходи при нея. Трябваше да остане тук в дома си, в собственото си легло. Аз щях да заспя до него. Нямаше да има нужда да ме докосва дори. Или пък трябваше да остане да си спи сам в спалнята за гости, а не да се прибира няколко часа, преди да съмне.
— Не, не говори така за Филип. Повярвай ми, Сабрина, проблемът на Филип е, че е свикнал да има много жени, да ги притежава… — Чарли замълча едва след като каза голямата глупост, но вече беше късно. — Нямах това предвид. Забрави го.
— Да — отговори Сабрина и се опита да се овладее. — Това вече има някакъв смисъл. Разбира се, че Филип би искал да се люби през нощта. Такъв е. Не е дошъл в леглото ми, защото не е искал да ме кара да се страхувам от него. Сега вече разбрах. — Сабрина изведнъж скочи и започна да се разхожда напред-назад. — Значи аз трябва да му покажа, че съм готова за това и няма да избягам от спалнята, ако той започне да ме целува.
— Ами… в повечето случаи нещата между мъжете и жените започват именно така.
— Знам — отвърна бодро Сабрина и когато Чарли я погледна, на лицето й грееше усмивка.