— Не си пъхам носа навсякъде. Ти ме попита, а аз ти отговорих.
— Предупредих я да не се среща с Чарлз. Тя искаше да му изпрати съобщение, представяш ли си? На втория ден от нашата женитба! Тя иска да бъде с друг мъж! Щом си я видяла, значи не се е подчинила. Не съм изненадан, разбира се.
Той започна да сваля дрехите си, но изведнъж спря.
— „Малката“ има невероятни очи. Меки, виолетови… Само си представи какви деца ще имаме! Прекрасни!
Филип отново се закова на място. Стоеше безмълвен, а огънят зад него го обгръщаше като в рамка.
— Да, очите й са много жизнерадостни.
Изведнъж продължи да се съблича.
— По дяволите! Никой не може да ми отнеме свободата! Не съм завързан за нея, нито за когото и да било. Глупости! Прекалено млад съм. Знам, че тя ме искаше миналата нощ. Имаше смелостта да си го признае сама. Но съм сигурен, че в момента, в който я докосна, ще изтръпне от страх. Няма да й го причиня. Но ще запазя свободата си завинаги.
Беше свалил почти всичките си дрехи. Мартине се усмихна, въпреки че нищо не разбираше от това, което той говореше. Беше й ясно само едно — Филип се беше променил.
След миг той беше вече напълно гол и се хвърли отгоре й. Ласките му бяха невъздържани и груби, целувките вели.
Изведнъж спря. Вдигна главата си и стана от леглото. Отиде до камината и започна бързо да се облича. Докато закопчаваше панталоните си, каза:
— Нали знаеш, че Роан Карингтън има репутацията на голям женкар?
— Да, и бях силно шокирана, когато той се появи със съпруга и четиригодишна дъщеря. Щастливец! Много обича жена си и е луд по дъщеря си.
— Да, така е, Мартине, но той е много различен от мен. Никога не се е тревожил за свободата си. Аз не съм като Роан.
Той се облече напълно, отиде до леглото и я целуна вяло по устните.
— Ще те видя ли отново, лорде?
— Разбира се.
— Това ще зависи от твоята свобода, нали?
Той се вгледа в нея, замисли се и отвърна:
— Може би.
После тръгна към вратата и не се обърна да се сбогува. Мартине дълго гледа пламъците в камината, където само преди миг беше стоял той.
Часовникът над камината удари полунощ. Сабрина продължаваше да лежи будна в мрака. Очакваше да чуе стъпките на Филип по стълбите. Не беше съвсем сигурна как точно се прелъстява един съпруг, но беше убедена, че трябва да започне със целувка. Той щеше да й отвърне със същото и може би щеше да й помогне да стигне докрай. Сигурно това беше достатъчно като начало от нейна страна, за да го накара да полудее от страст.
Изведнъж чу шум и замръзна в леглото си. Някой вървеше към нейната спалня. Спря се пред вратата, но после стъпките се отдалечиха надолу по коридора, докато съвсем заглъхнаха. Много добре! Той й беше дал достатъчно време, за да се отърси от страха си към мъжете.
Сега беше неин ред.
Тя си наложи да полежи още известно време в леглото, за да може той да се съблече. После се изправи и отиде до шкафа. Запали свещта. Погледна се в огледалото. Не изглеждаше зле: очите й блестяха. Колкото до облеклото, то беше отдавна решено — беше си сложила същата бродирана нощница, с която отиде при него предишната нощ. Косата й искреше на светлината. Сабрина леко се плъзна по коридора и тръгна към неговата спалня.
Спря пред вратата му. Отвътре се чуваше леко похъркване. Господи, нима вече беше заспал! Та тя не се беше забавила толкова много! Време беше да го събуди по най-необичайния начин. Усмихна се в тъмнината и се пъхна в леглото му.
Той лежеше по гръб, но все още беше облечен. Ръцете му лежаха до тялото. Не си беше представяла така неговото посрещане. Миришеше на бренди. Колко ли беше изпил? Сигурно достатъчно. Може би само бе задрямал. След това долови мириса на рози. Парфюмът на неговата любовница? Значи отново е бил при нея. За да пощади девствената си съпруга, помисли си с усмивка Сабрина.
Край! Нямаше значение дали беше пиян, или не! Тя ще го прелъсти!
Много бавно Сабрина съблече нощницата си и я остави в краката си. Легна до него и нежно обви ръце около врата му. Можеше да докосне всяка негова частица — носа, скулите, очертанията на устните му… Колко много обичаше устните му!
Сабрина се отпусна и го целуна.
Филип спря да похърква. Отвори очи и се вгледа в нея.
— Мартине?
— Не, Филип, аз съм Сабрина. Твоята съпруга.
— Невъзможно! Сабрина се страхува от мъжете, тя не би дошла да ме целуне.
Очите му се втренчиха в гърдите й и тя се притисна до него.
— Тя не би дошла гола при мен, освен ако не е много болна, както преди. Помня, че се опитвах да не гледам гърдите й, но те бяха толкова бели и нежни… Трудно ми беше, но не я гледах… през повечето време.