— Моля те, погледни ме! Аз съм гола и съм решена да те прелъстя…
Сабрина отново се наведе над него и го целуна.
— Не, това си ти, Мартине, ти си играеш с мен. Добре, нека да поиграем.
И Филип обви ръце около кръста й.
— Колко си отслабнала, Мартине, но си мека, обичам да те чувствам… Целуни ме отново.
Едва когато се опита да я обладае, Филип осъзна, че това не беше Мартине, а неговата съпруга, защото не можа да проникне в нея. Изведнъж напълно изтрезня. От брендито не остана и следа. Тя беше много тясна и той трябваше да положи доста усилия. Беше усетил, че е стигнал до девствеността й.
Филип вдигна глава и я погледна — очите й бяха затворени, по-скоро тя стискаше очите си.
Той се опита да се измъкне от нея, но не можеше.
— Сабрина?
Тя отвори очи.
— Филип, съжалявам, но много ме боли. Боли ме навсякъде.
— Знам, знам. Стой така и не мърдай. Аз също няма да се движа. Може би болката ще намалее. Никога не съм правил любов с девствено момиче. Знаеш ли как ще ме усетиш вътре в себе си? Имаш ли някаква представа въобще какво означава да бъда вътре в теб?
Тя искаше да се засмее, но той се притисна още по-силно към нея и болката отново се усили.
— Бих искал да бъда — каза той, целуна я нежно, после силно се притисна към нея и усети как онова, което досега не му позволяваше да си проправи път навътре в нея, изведнъж се отдръпна.
Сабрина изкрещя от болка, без да може да спре вика си. Вече не беше девствена. Беше станала жена.
Филип също извика, но малко по-късно, когато след няколко напъна най-после успя да извади мъжествеността си навън. Върхът го болеше, гърбът също. Сабрина събуди невероятни и непознати досега за него чувства и той отново се притисна към нея, за да може да я изпълни цялата, за да може тя да го почувства вътре в себе си.
Сабрина плачеше безмълвно. Сълзите се стичаха по бузите й.
Филип продължи да я целува и съвсем леко се раздвижи в нея.
— Ти вече не се страхуваш от мен, нали?
— Не. Само малко, и то когато ме гледаш. Не е, както когато бях болна.
— Разбира се, че не е. Много си красива, Сабрина. Съжалявам, че ти причиних болка. Следващият път няма да те боли. Благодаря ти, че дойде при мен.
— Винаги, когато пожелаеш, Филип.
Той се отпусна до нея, придърпа я до себе си, сложи главата й на гърдите си и след няколко мига вече похъркваше.
Сабрина остана да лежи известно време така, сложила ръка на сърцето му.
— Обичам те, Филип. Разбрах, че те обичам още тогава, в Морленд, когато се събудих и те намерих легнал до мен, а ти само ме гледаше. Още тогава знаех, че те обичам.
— Ако наистина си ме обичала, тогава защо не прие предложението ми?
Сабрина се изпъна и се опита да се изправи, но едната й ръка беше под него.
— Не се съпротивлявай. Само ми кажи защо не прие предложението ми тогава? Всичко това можеше да бъде избегнато, ако още тогава бяхме решили да се оженим. Тереза нямаше да има възможност да те напада.
— Ти беше заспал. Чух те да похъркваш!
— Спя леко и най-малкият шум може да ме събуди. Похъркването е начин, чрез който се отпускам и си почивам.
— Лъжеш ме — въздъхна Сабрина.
Филип не каза нищо. Започна да я целува. Ръцете му милваха всяка част от тялото й, галеше гърдите й, целуваше устните й и шепнеше нежни думи, които обаче тя не можеше да разбере. Когато той я вдигна на ръце и се приближи до женствеността й, тя се дръпна назад и каза:
— Филип, това не е ли странно? Притеснявам се.
— Замълчи и се опитай да почувстваш насладата, Сабрина. Бих искал да усетиш удоволствието този път.
Но тя се чувстваше толкова засрамена, че стисна очи и прехапа устни. Изведнъж го чу да въздиша силно. Той разтвори краката й и бавно и нежно проникна отново в нея. Сабрина почувства болка, но този път не беше чак толкова силна. Филип се движеше и тя го усещаше вътре в себе си. Едва сега разбра в какво я бяха обвинявали през цялото време. Всички вярваха, че именно това са правили, докато са били сами във вилата на Чарлз. Защо нито една жена не й повярва? Сега лежеше и усещаше Филип в себе си. Много го обичаше, но „това нещо“ щеше да го прави само когато той поиска, реши Сабрина и въздъхна. Изглежда, че „това нещо“ беше много важно за него.
Усети нова болка много навътре в тялото си. Филип продължаваше да се движи, целуваше устните й, гърдите й, милваше слабичкото й тяло. Защо трябваше да прави това сега?
Възбудата му стана още по-силна. Мъжествеността му вътре в нея — още по-стегната, а движенията му — още по-ускорени. Сабрина усети течността, която се стичаше някъде навътре в нея. Филип се отдръпна бавно назад. Беше свършил.
— А сега да поспим, Сабрина. Съжалявам.