— За какво съжаляваш?
Филип се разсмя.
— Кълна ти се, че ще те науча достатъчно добре да се справяш. Сега просто не си готова да бъдеш жена, но скоро ще станеш.
Този път похъркването беше истинско. Сабрина бавно се измъкна и стана. На шкафчето до леглото имаше вода. Тя се изми. На бледата светлина на свещта успя да различи кръвта по покривката.
Ето това си бяха помислили хората, че е правила с него. Ужасно! Изми кръвта колкото можа и се върна обратно в леглото на съпруга си. Загаси свещта и затвори очи.
Заспа почти веднага, сложила ръка на сърцето му, докато Филип тихичко похъркваше до ухото й.
Утрото беше прогонило тъмнината, когато тя отново почувства Филип върху себе си. Той се движеше бавно напред-назад, но всеки път го усещаше все по-навътре. Малко я болеше, но той беше неин съпруг. Тя го обичаше и ако трябваше да прави това по десет пъти на ден заради него, щеше да се съгласи. Е, може би щеше да му каже нещо на осмия път, но не сега. Това беше само третия. Все още можеше да го понесе. Тя отвърна на целувката му и стоновете му заглъхнаха в устните й. После обви ръце около него и доста дълго трябваше да чака, докато започнат бързите му движения и той се освободи от възбудата си.
Филип отново заспа. Сабрина отново се изми и се зачуди дали някоя жена би се съгласила доброволно да върши „това“, ако не е омъжена и не й се налага, или пък не обича един мъж и отчаяно не иска да задоволи желанията му.
Сабрина реши за себе си, че спада и към двете категории.
Поне сега вече той наистина беше неин. Така поне нямаше да има сили и време да отиде отново при онази Мартине. Сабрина заспа, чудейки се дали мъжете правят „това“ и през деня. После отново си представи как той я докосваше там долу, как я целуваше пак там и потръпна от срам. Ами ако реши да прави „това“ през деня?
Глава 34
— Моят секретар Пол Блекадор много пъти ми е казвал, че дяволиите са в подробностите. Ти какво мислиш, Сабрина?
— Не знам какво точно имаш предвид.
Беше светла зимна утрин. Слънцето се процеждаше през прозорците на трапезарията. Филип се усмихваше, хранеше се и говореше безсмислици. Сабрина беше уморена и все още усещаше болката вътре в себе си, но го обичаше, въпреки че се ядоса, задето не я попита как се чувства. Беше й причинил болка, а сега й говореше глупости за някакви дяволии.
Не можеше ли поне да й каже, че я обича?
— Това означава, че ако един мъж не е достатъчно внимателен, малките неща ще го победят. Стига да позволи.
— Все още не мога да разбера за какво говориш.
— Много е просто, Сабрина. Не искам да ме обичаш — каза той и продължи да дъвче парчето бекон.
Можеше поне да спре да се храни!
— Това не мога да го направя.
— Ти ми каза през нощта, че си разбрала, че ме обичаш още в Морленд, когато си се събудила и си ме видяла да седя там и да те наблюдавам. Не ме подвеждай! Аз те обичам. Много силно те обичам, но нещата няма да се променят.
Филип си припомни мига, когато ръцете му бяха на гърдите й. Изпитваше към нея такива чувства, каквито не беше изпитвал досега към никоя жена. А когато беше вътре в нея, когато тя стегна мускулите си… Не, сега нямаше да мисли повече за това. Беше само секс. Филип вдигна глава и я погледна, но разбра, че я желае отново, веднага, през целия ден… Затвори очи.
— Какви неща?
Той се сепна.
— Много ми хареса миналата нощ. Благодаря ти, че дойде при мен. Надявам се не те боли чак толкова силно тази сутрин?
Филип отново си спомни колко трудно му беше да проникне в нея. Тя беше толкова малка. Плътта й не се поддаваше. Разбира се, това беше изцяло по негова вина.
Трябваше да й даде повече време, да бъде по-търпелив. Всичко беше заради отвратителното бренди.
— Боли ме, но не много силно. Нямах и представа, че мъжете правят тези неща толкова много пъти.
Филип се ококори. Ако трябваше да бъде откровен, той веднага би захвърлил чиниите на пода, би я взел на ръце и би я обладал тук на масата. Искаше му се тази сутрин отново да я има, да я научи да усети удоволствието, да я чуе да стене, но не от болка, а от наслада.
Но той беше решил, че няма да приеме любовта на едно момиче, което само се предлага.
— Мъжете правят много други неща. Жените също.
Сабрина не отговори.
— Много скоро ще ми повярваш, Сабрина. Трябва да се избавиш от това сляпо момичешко увлечение. Това е всичко и ти го знаеш. Аз съм твоят герой и ти си мислиш, че трябва да ме обичаш. С такива глупости са пълни всички книги, Сабрина, но не и истинският живот — каза Филип, захвърли салфетката си и стана.
Когато отиде при нея, той се спря до стола й, наведе се и нежно я целуна по устните.