— Ти си много красива, Сабрина, и аз много харесах миналата ни нощ. Е, не чак толкова много. Аз съм мъж и мога да получа удоволствие дори от жена, която лежи неподвижно като отсечено дърво. Това ще се промени. Обещавам ти! Двамата ще се справим чудесно — всеки по свой собствен начин — довърши Филип и излезе от трапезарията.
Сабрина запрати чинията си в затворената врата.
Филип се досети по звука какво беше направила и се усмихна. Нека чупи чинии, ако това ще й помогне да различи реалното от нереалното, истинското от фалшивото. Той щеше да й даде удоволствие и това щеше да коригира отношението й към него. Една жена винаги обича мъжа, който й доставя удоволствие и наслада. Винаги е склонна да му прости.
Филип затананика и удари Таша, за да тръгне в галоп към Хийтроу.
— Тук ли е Нейно благородие, Грейбър?
Беше късно следобед. Цял ден Филип се наслаждаваше на ездата и сега нямаше търпение да види младото създание, което беше негова съпруга, младото създание, което бе решил още тази вечер да научи как да изпитва удоволствие от интимността им.
— Мисля, че Нейно благородие е при мистър Блекадор, милорд. Обсъждат менюто за официалната вечеря.
— Господи, съвсем бях забравил.
— Няма да е лошо да си припомните, милорд. Мистър Блекадор вече изпрати поканите. Вие сам подписахте листа вчера.
— Да, да. Това парти ще накара милейди да заблести с цялата си красота — каза той и потри ръце. — И още нещо, Грейбър, кажи ми тя целия ден ли беше весела и щастлива?
Грейбър го погледна удивен. Разбира се, той беше разбрал, че милейди вече не е девица. Прислужницата информира всички за кръвта по завивките и мисис Хоули го потвърди най-официално. Не за първи път на Грейбър му се прииска да зашлеви господаря си, но никога не би се осмелил и затова само го изгледа безизразно.
— Реших тя да дойде при мен, в моята спалня. Така ще бъде по-лесно за дърводелците. Повикай ги и им нареди да подберат мебелите и тапетите. После ми съобщи какво е станало. Или по-добре ще бъде да говорят с милейди. Въпреки че е много млада, мисля, че е достатъчно компетентна.
— Милорд, тя е ваша съпруга.
— Да, сега вече наистина е моя съпруга — отвърна щастлив Филип и отиде да потърси Сабрина.
Намери ги и двамата в библиотеката. Пол седеше близо до Сабрина, пред него имаше лист, а в ръката му — писалка.
— Здравейте, Пол, Сабрина — каза непринудено Филип, докато прекосяваше стаята. — Виждам, че и двамата сте заети с организирането на вечерта. Всичко наред ли е?
Още докато говореше, Филип забеляза, че Сабрина е много бледа. Въпреки красивата рокля, която беше облякла, въпреки пленителните нюанси, които проблясваха в червеникавите й коси, лицето й беше много бледо, а под очите й имаше тъмни кръгове. Господи, не трябваше да я кара да му се отдава толкова много пъти през нощта! Та тя беше млада и девствена! Но какво можеше да направи, като толкова много я желаеше. Тя му се отдаваше всеки път, когато я прегърнеше. Каза му, че го обича и че го обичала още от мига, в който го била видяла там в Морленд. Глупости…
Гласът й звучеше странно. В него се долавяше и гняв, и поражение — много необичайна комбинация.
— Добър ден, милорд. Удоволствие е да ви видя отново. Човек трудно би си помислил, че този дом е ваш, толкова малко време прекарвате тук, но кой го интересува.
— Вас не със сигурност, мадам — каза той, но после смекчи гласа си, защото Пол беше там и изглеждаше много изнервен. — Виждам, че и двамата сте заети с вечерта.
— Да, обсъждаме менюто. Пол има чудесно предложение.
Пол никога не му беше предлагал нещо, просто винаги изпълняваше това, което му бъде наредено.
— Можем ли да го обсъдим, докато пием чай, Сабрина?
— Не съм жадна, милорд, а и има доста неща да се решават. Много сме заети с Пол.
— Тогава ела да хапнеш малко лимонов кейк. Ела, Сабрина. Не бих те помолил отново.
Тя много искаше да му каже да върви по дяволите заедно с всичките си детайли и подробности, но Пол беше там.
— Добре, милорд. Пол, би ли продължил без мен?
— Разбира се, имам доста опит в това, милейди.
Той погледна най-напред господаря си, после господарката. Бузите й бяха покрити с червенина.
Докато Сабрина наливаше силния черен чай, Филип подхвана:
— Надявам се не ми се сърдиш вече за наследството си.
— Не — отвърна тя и му подаде чашата. — Реших, че трябва да бъда напълно независима финансово. Не искам да ме дърпат за конците. Благодаря, че предложи да ми го върнеш. Приемам. Ако решиш да ми върнеш и зестрата, ще я приема с удоволствие.
— Не говорим за зестрата. Можеш да имаш всичко останало, освен нея. Тя е за мен.