— Какво възнамеряваш да облечеш?
Какво го интересуваше, помисли си Сабрина.
— Роклята от розов сатен. Все още не е пристигнала от шивача.
— Ще подхожда на косата ти.
— Надявам се. Чарли ми каза същото.
— Не давам и пукната пара за мнението на Чарли, когато е свързано с моята съпруга!
Тези думи я накараха да се усмихне и той го забеляза.
— Не те ревнувам от този глупак, Сабрина!
— Разбира се, милорд. Това е толкова незначителен факт, милорд, а вие не обръщате внимание на незначителните неща, нали?
Тя въобще не го познаваше, но като негова съпруга щеше да го опознае много добре, помисли си Сабрина. Сигурно през всичките тези години той щеше да има много любовници. Каква глупачка беше! Как можа въобще да си помисли, че той ще си стои вкъщи при нея! И то само заради една единствена нощ! А тя му даде всичко, което имаше…
Не, не беше достатъчно. Все още не беше.
Тя отиде при мисис Хоули, за да довършат приготовленията за вечерта. Научи, че роклята й ще закъснее и това никак не я зарадва.
Глава 35
Сабрина се погледна в огледалото. Роклята от розов сатен с красива дантела по краищата я правеше като дама от Средновековието. Не изглеждаше никак модерна.
Той не дойде при нея. Тя го желаеше много, искаше да отиде при него, но не се реши. Страхуваше се, че отново ще й ухае на парфюма на любовницата си.
Можеше поне за малко да дойде при нея, но не се появи.
Тъкмо слагаше огърлицата си от красиви перли, когато на вратата се почука. Сабрина беше в една от малките спални. Разбра, че той се е прибрал.
— Влез — каза тя и кимна на Дорис да отвори.
— Вие ли сте, милорд? Влезте. Нейно благородие е много красива, нали? Притеснявах се за роклята, но тя е изключително елегантна.
Сабрина се усмихна на думите на прислужницата си, обърна се и… замря. Филип стоеше на вратата, облечен в черен, строго официален костюм, с красива риза и вратовръзка, бели като сняг.
Не беше виждала по-красив мъж през живота си!
Искаше й се да скочи и да се хвърли на врата му, но се сдържа.
Той просто стоеше там и я оглеждаше. После се усмихна и пристъпи към нея.
— Само още едно нещо ти трябва Сабрина, за да бъдат всички мъже в краката ти тази вечер.
— Добър вечер, Филип. За какво говориш? Какво нещо?
Филип отвори малката кутия за бижута. Върху черното кадифе блестеше изящна диамантена огърлица.
Това беше най-красивото нещо, което получаваше в живота си. Сабрина стоеше изумена.
— Видях роклята ти много по-рано. Помислих си, че тази огърлица ще й подхожда. Какво ще кажеш?
Тя взе бижуто.
— Невероятно красива е! О, Филип, благодаря ти! — каза Сабрина и се хвърли на врата му.
Филип не помръдна, ръцете му си останаха така, както когато влезе в спалнята й, но я целуна нежно по челото.
— Позволи ми да ти я сложа.
Студенината на диамантите беше много приятна, а неговите пръсти изгаряха кожата й.
— Исках да ти подаря нещо ново. Бижутата на нашата фамилия са тежки и прекалено големи за теб. Това харесва ли ти?
Сабрина се гледаше в огледалото, напълно замаяна от блясъка на диамантите.
— Красива… Просто великолепна…
Филип изведнъж се почувства смутен и объркан.
— Огърлицата, Сабрина…
— Като че ли не съм аз. Толкова много блести, че ще ослепи гостите ни.
— Така всички мъже ще гледат само теб.
Ще гледат само нея? Защо? Не, това беше шега и нямаше нужда да й обръща внимание. Филип потърси промени в спалнята.
— Мисис Хоули ми каза, че си се преместила тук още вчера. Ще можеш ли да останеш, докато ремонтират спалнята ти?
— Да, разбира се.
Филип погали френския стол, покрит с бледосиньо кадифе, който тя беше открила в една друга спалня. Беше все още красив, но едва ли щеше да издържи теглото му.
— Не съм го купила.
— Знам.
— Но ако го бях купила, щях да платя със собствените си пари.
— Добре. Готова ли си?
Докато слизаха по стълбите, изведнъж Сабрина се спря и тихо попита:
— Трябва да ти кажа за роклята, Филип. Много е скъпа. Наистина забравих да ти предложа да я платя от собствените си пари. Искаш ли?
— Не, смятай огърлицата и роклята за твой сватбен подарък.
Филип се замисли за миг.
— Тук има един гостенин, когото ти не си очаквала. Надявам се, че ще бъдеш доволна да го видиш.
Сабрина нямаше никаква представа кой би могъл да бъде, а той дори мъничко не й подсказа.
Гостите бяха насядали около огромната маса в балната зала. Чуваше се смях, весели закачки и шумолене на скъпи материи. Всички се забавляваха. Гостите около Филип се смееха най-силно, сигурно беше казал нещо много забавно. Сабрина кимна на графинята на Марч — красива млада дама, весела и непринудена.