Докато слугите сервираха печеното, Сабрина потърси с поглед леля си Баресфорд. Успокои се, когато я видя да се усмихва. Никой не беше отказал на поканата й. Всички бяха тук и това донякъде я разведряваше.
Реши да се присъедини към компанията на съпруга си. И дамите, и господата около него бяха погълнати от разговора. Според нея имаше само един мъж, който би могъл да се състезава по красота с Филип. Той седеше по средата, близо до леля й. Най-вероятно това беше графът на Марч.
Към десет часа в залата дойдоха още гости. Стават повече, отколкото на брачната церемония, помисли си Сабрина.
— Съпругът ти е направил от теб много красива дама, Сабрина — отбеляза леля й. — Представям си как би те изгледала Тереза Елиът. Жалко, че не е сред поканените, но мястото й не е тук, след всичко онова, което ти направи.
Изглежда леля й си беше променила мнението за нея и Сабрина се усмихна.
— Филип каза, че ако я види още веднъж, ще й извие врата като на пиле, но аз му внуших, че ако не я поканим, тя ще измисли нови сплетни за нас и той се съгласи. Съжалявам, че е решила да не дойде.
Половин час по-късно Тереза Елиът пристигна, придружавана от брат си Уилфред, който не изглеждаше никак щастлив. Ако трябваше да се определи с една дума — беше отчаян. Тя беше красива, но в очите й проблясваха заплашителни пламъчета.
— Само я погледни, Уилфред, как се е надула, като че ли всичко й принадлежи!
— Наистина й принадлежи и ако ти цениш положението си в обществото, по-добре скрий свирепия си поглед и се постарай да бъдеш по-мила. Нали не искаш всички да ти се присмиват, че си разправяла измислици?
Тереза се опита да овладее яростта, която бушуваше в гърдите й и тръгна заедно с брат си да поздрави съпрузите.
— Колко мило от ваша страна, че дойдохте — каза Сабрина и им кимна.
Тереза обаче беше забила поглед в силуета на виконта, който стоеше наблизо.
— Филип — извика нежно Сабрина и той се обърна, — мис Елиът и брат й Уилфред.
Филип тъкмо разговаряше с лорд Уилям Рамси. Очите му бяха загубили кадифената си нежност и топлина.
— Тъкмо казвах на Уилфред, милорд, че постъпихте много лошо, като се оженихте за мис Евърслей толкова прибързано. Никой от нас не можа да я опознае добре.
Филип се усмихна на Сабрина, после бавно отговори:
— Бих казал, Тереза, че ако не бях успял да я склоня да се ожени за мен толкова бързо, щях да изпусна най-красивата жена в Лондон. Ние от фамилията Мерсералт сме прочути с изключителната си проницателност, както знаеш. Уилфред, надявам се обучението ти върви добре?
— Да, милорд.
Филип погледна брата и сестрата, кимна и тръгна със съпругата си към балната зала.
— Това никак не ми хареса, но беше забавно. Ако тя се опита отново да те нагруби, Сабрина, имаш разрешението ми да захвърлиш чиния или чаша право в лицето й. Ако не й е достатъчно, можеш да я ритнеш отзад.
— Благодаря. Значи трябва да се залепя за нея и да чакам да ме обиди. Наистина ли мога да я ритна?
— Да, но гледай да не те видят гостите.
Още една двойка привлече вниманието й, но това беше тъкмо когато Филип я покани на танц.
— Хайде да танцуваме, Сабрина. Мисля, че поздравихме всички гости.
— И никой от тях не беше твоята „изненада“, Филип?
— Може би няма да се реши да дойде — каза той и взе ръката й.
Само след няколко минути Сабрина вече се смееше, а очите й искряха от щастие.
— Нали виждаш, Филип, не всички хора в Лондон са лоши и скучни.
— Ти се шегуваш. Възможно ли е?
— Много бързо забравям тревогите, когато танцувам с теб. А, щях да забравя да ти кажа, че харесвам граф Марч и съпругата му. Много са мили.
Филип си спомни съветите на Джулиън, когато бяха в клуба, и каза:
— Джулиън просто следва своите правила на живот. Никога не съм виждал досега някоя млада дама да успее да му сложи юздите.
— Какво искаш да кажеш?
Всички танцуващи изведнъж се отдръпнаха и Филип я завъртя толкова силно, че отлетяха чак в средата на залата. Когато отново забави стъпките си, тя се притисна до него и щастлива каза:
— О, това беше чудесно!
Той целуна къдриците на челото й точно където минаваше розовата й панделка. Много добре се беше облякла, имаше вкус. Тя се притисна до него и той се смути. Не това имаше предвид, не това…
— Ето — каза той, когато танцът свърши, — нашият дългоочакван гост дойде. Ако не греша, той иска да танцува с теб.
Сабрина се обърна и видя Ричард Кларъндън. Беше много изненадана. Усети и студенината в гласа на Филип. Колко странно!
— Ричард — каза Сабрина и направи реверанс. Ричард се беше вторачил в красивото създание, което цялото блестеше, и за миг забрави какво трябва да направи.