— Как си, Сабрина?
— Добре, благодаря, Ричард.
— Щастлив съм да те видя, Ричард — каза Филип. — Съпругата ми много обича да танцува валс. Би могъл да я поканиш?
Сабрина си спомни онази нощ в Морленд, когато той й крещеше, че трябва да му се подчини и побърза да каже:
— Може би Ричард не желае да танцува с мен, Филип.
Ричард Кларъндън едва кимна и взе ръката й. Тя се усмихна и се изчерви. Ричард беше много по-висок от Филип.
— Господи, Филип, какво, по дяволите, правиш? Да не си си загубил ума?
Филип се обърна и видя Чарлз. Погледна за миг ръцете си и каза:
— Кларъндън току-що пристигна в града, Чарли. Той също е приятел. Да не искаш да заключа вратите си за него?
— Той все още я желае, Филип. Само виж как я гледа. Ти буквално му поставяш Сабрина в ръцете. На твое място не бих го направил.
Филип само вдигна рамене.
— Извини ме, Чарлз, отивам да танцувам с Тереза. Не мога да се стърпя да чуя какво е намислила този път. Или ще започна да се смея на глупостите й, или ще я оставя съвсем сама по средата на танца. Кое мислиш е за предпочитане?
Глава 36
Сабрина се обърна, усмихна се на Ричард Кларъндън и попита:
— Майка ви и синът ви са добре, надявам се?
— Да — отговори тъжно той.
— Да не би да съм ви обидила с нещо, Ричард?
Очите му се оживиха, но само за миг.
— Разбира се, че не. Аз самият съм си виновен.
— Не ви разбирам.
— Аз самият често пъти не мога да се разбера.
Момичето беше в прегръдките му, но вече не беше Сабрина Евърслей, а виконтеса Деренкорт и той нищо не можеше да направи, за да промени това положение.
— Прочетох във вестника за вашата сватба.
— Да, беше преди една седмица, но ми се струва, че е минала цяла вечност.
Той се зачуди, погледна я и се замисли какво ли щеше да стане, ако след отказа й не беше отишъл в едно от именията си, далече от Лондон, а бе останал тук. Дали тя щеше да склони да стане негова съпруга? Не, той не обвиняваше Филип, но искаше да бъде на неговото място.
Ричард забеляза, че погледът й е обърнат към съпруга й и реши да смени темата.
— Бях в имението Монмаут, преди да се върна в Лондон. Дядо ви наистина се подобрява. Онзи нещастник, братовчед ви, няколко пъти ме увери, че се грижи за него. Тревор наистина е жалко същество, Сабрина, но се заклевам, че не съм му счупил зъбите. Аз наистина много се бях разгорещил и исках да го убия, но само го вдигнах за яката във въздуха и той се разтрепери.
Тя се усмихна.
— Много добре сте постъпили. На мен също ми се искаше да го убия. Получих писмо от дядо си вчера. Много по-добре е. Благодаря ви, че сте го посетили. Много мило от ваша страна, Ричард. Говорихте ли с него?
— Да, малко. Изглежда по-добре. Много е доволен, че вече сте в сигурни ръце.
Ричард знаеше, че няма да го попита за сестра си. Реши сам да й каже.
— Видях и сестра ви, Елизабет. Изглеждаше доволна, че е господарка на имението. Това все пак беше единствената й цел. Тревор блудства със слугите. Елизабет го знае. Той става все по-недискретен. Всички говорят, че прекарва времето си най-вече с нейната прислужница Мери.
— Поне отнася ли се добре с нея пред останалите?
— Да, той не е чак толкова глупав. Радвам се, че сте далече от него.
— Горката Елизабет! Тя не заслужава такова отношение.
— Не си спомням Елизабет да се е вслушвала в съветите на когото и да било. Много сте отслабнали, Сабрина.
— Трябва ми време, Ричард. Филип каза, че когато отидем в имението Динуити, готвачът ще готви специално за мен и само за седмица ще се възстановя.
— Да, прав е. Тук е много опасно място…
Сабрина усети, че ръката му я притиска и се стресна. В очите му просветваха странни пламъчета.
Едва сега Ричард разбра, че не трябваше да приема поканата. Тя все още го привличаше много силно и той не можеше да се владее. Въпреки че обичаше да флиртува с омъжени дами, със Сабрина не се чувстваше така. Разбра, че се е изложил, а не обичаше да се унижава.
— Вашият бал е истински фурор.
— Да, Филип направи всичко заради мен.
— Не изглеждате особено щастлива. Какво има? Не се ли радвате?
Ръката му стисна пръстите й.
— Разбира се, че съм щастлива. Най-хубавото е, че не съм вече онова глупаво момиче от Йоркшир.
Валсът свърши. Ричард я дръпна за ръката и още по-силно я стисна.
— Хайде, Сабрина, нека да опитаме вашия пунш. Една дама каза, че е великолепен. Избата на Филип винаги е била изключителна.
Тя кимна. Огледа се да открие Филип и го видя да се смее с една млада дама, чието име не помнеше.