Изведнъж се чу някакво пращене. Сабрина спря и се огледа.
— Ох, вижте какво направих! Красивата ми рокля се скъса! Простете, Ричард! Трябва да я оправя.
— Позволете ми, Сабрина, нека ви помогна!
Сабрина се зачуди как ли би й помогнал, после се засмя и каза:
— И двамата с Филип сте от един дол дренки. И двамата смятате, че винаги трябва вашата дума да бъде последна. Е, елате да отидем някъде, за да се оправя.
Филип наблюдаваше Сабрина и Ричард и не можеше да разбере какво става.
Той се извини на мис Патерсън и се измъкна от балната зала.
Сабрина се смееше и вървеше по коридора заедно с Ричард към западната част на къщата.
Филип видя, че тя отваря една от малките стаи, които сега използваше, и сви ръцете си в юмруци. Едва сега разбра, че Чарли имаше право, и реши да подложи на изпитание лоялността на приятеля си. Щеше да разбере и дали Сабрина го харесва и доколко му е вярна. Не беше очарован от постъпката й, но нямаше друг изход, освен да чака. Застана пред вратата и се заслуша.
Държанието й беше непростимо. Филип побесня. Обърна се и закрачи обратно към балната зала. Вътре в стаята Сабрина се смееше.
— Колко сте нетърпелив, Ричард! Вижте какво правите!
Той бе застанал на колене и забождаше игли, за да закрепи откъснатото парче плат. Когато свърши, се изправи и главата му почти докосна нейната.
Ричард я погледна. Не можеше да откъсне очи от устните и.
— Считайте ме за ваш покорен слуга.
— Чакайте, чакайте, тук една игла всеки момент ще падне — продължаваше да се смее Сабрина. Тогава си убоде пръста.
— Господи, какво направих!
Погледна пръста си, на който имаше кръв, и машинално го пъхна в устата си.
— Е, сега наистина ще ви бъда от полза — каза Ричард, взе ръката й, стисна палеца и облиза капката кръв. След това нежно целуна пръста й.
— Ричард…
Сабрина се смути. Не знаеше какво да направи и как да постъпи. Беше много объркана. Ричард беше коленичил пред нея. Сабрина се почувства ужасно засрамена.
Ричард промърмори нещо, пусна веднага ръката й и се изправи бързо.
— Съжалявам, Сабрина, нямах това предвид…
Сабрина го погледна и сложи ръка на рамото му.
— Моля ви, Ричард, всичко е наред. Вече забравих. Вие сте прекрасен приятел и…
— По дяволите, никога не съм искал да ви бъда приятел! Знам, че щяхте да станете моя съпруга въпреки всичко, което се случи между вас и Филип!
Тя вдигна глава, погледна го право в очите и каза уверено:
— Аз вече не съм девствена, Ричард. От четири вечери съм жена. Знам какво правят мъжете и жените. Филип го направи с мен три пъти. Намирам за безкрайно отегчително това и не мога да си представя, че може да съществува жена, която би го направила доброволно. Това е нелепо. И за да бъда откровена, Ричард, ще ви кажа още нещо — ако все още вярвате, че Филип е направил това с мен, когато бях много болна в Морленд, то вие сте пълен идиот!
Ричард не обърна внимание на обидата, той беше заинтригуван от нещо много по-важно.
— Да не би да искате да ми кажете, че Филип не ви задоволява? Сабрина, та Филип е най-опитният любовник в цял Лондон! Това е невъзможно! Той не е дръвник! Той е правил любов с вас вече три пъти и не ви е задоволил…
Ричард спря изведнъж. Лицето му побледня. Едва сега осъзна какво точно говореше. Сабрина го гледаше с презрение, като че ли искаше да го смачка.
— Съжалявам, простете ми. Това не трябваше да го казвам, нямах правото да го казвам…
Той вдигна ръка и прокара пръсти през косата си.
— Вие сте влюбена в него, а той все още не ви е доставил никакво удоволствие! Това е ужасяващо! Не мога да го проумея…
Изведнъж Ричард се оживи. През ума му мина като мълния мисълта, че нейната невинност дори не я беше спряла да го покани в тази стая. Господи, та това щеше да стане причина за нови сплетни! Грешката не беше нейна, а изцяло негова…
Той се усмихна приветливо, взе ръката й и я целуна.
— Аз съм голям глупак! Всичко ще се оправи, Сабрина, ще видите. Сега трябва да тръгвам. Вие се върнете в балната зала, преди гостите да се зачудят какво е станало. Сбогом.
Той се обърна и излезе, без да забележи колко втренчено го гледаше Сабрина.
Беше почти два през нощта. Сабрина беше толкова уморена, че едва сдържаше прозевките си пред Дорис, която вчесваше косата й.
Изведнъж в огледалото се появи образът на Филип. Дорис беше освободена веднага и той блъсна вратата с крак. Не каза нищо.
Сабрина му се усмихна.
— Изпрати ли последните гости?
Отговор не последва. Тя се обърна към него и остана смаяна — Филип стоеше сериозен, а лицето му бе каменно.
— Да, всички си отидоха. Пуншът също свърши. Грейбър толкова се умори, че мислех, че вече ще припадне.