Той се отпусна в креслото срещу нея и пръстите му забарабаниха по масата.
— Ние танцувахме само два валса, Филип, а аз се надявах поне на шест. Ти беше толкова чаровен с всички дами, че те не те пускаха да се доближиш до мен.
Филип не отговори на закачката й, само махна с ръка и отсече:
— Ти поне имаше достатъчно разум, за да се върнеш в залата, преди да тръгнат нови слухове.
Сабрина се замисли и след миг се сети за какво говореше.
— А, да, скъса ми се подгъвът на роклята и трябваше да го забода с игли. Ако след това ме беше поканил да танцувам с теб, нямаше да ти откажа и щеше да научиш причината за отсъствието ми.
— Ти ли го оправи или Ричард?
Сабрина замълча.
— Не те виня за мълчанието ти. И аз на твое място бих замълчал. За твое голямо нещастие, Сабрина, аз ви видях, когато влизахте в стаята.
— Какво говорите, милорд?
— Защо изведнъж започна да ме наричаш „милорд“? Това, което искам да ти кажа, Сабрина, е, че реших да ти дам възможност да ми покажеш колко си ми вярна. Ти танцува с Ричард, а след това незабавно го замъкна в стаята си.
Сабрина бавно се изправи. Беше побесняла.
— Искаш да кажеш, че нарочно си поканил Ричард, за да ме изпиташ, така ли?
— Да, и ти се провали.
— Не мога да повярвам, Филип! Наистина не мога! Имаш смелостта да заявиш право в лицето ми, че никога не си ми вярвал, че не изпитвам никакви чувства към Ричард? На всичкото отгоре признаваш истинската причина, поради която си го поканил? Да предизвикаш жена си? Да я накараш да се изкуши?
— Не, не това имах предвид — прекъсна я Филип, стана бързо и отиде при нея. — Мога сам да контролирам жена се, без да има нужда да си служа с хитрости и да й поставям капани.
— Ако това не е капан, тогава какво е?
— Само начин да докажеш любовта си към мен. Както казах, ти се провали. Сега трябва да те попитам какви чувства изпитваш към Ричард?
— Ако имах нож, щях да го забия право в сърцето ти, лицемер! Мене ли искаш да изкараш пропаднала? Я се погледни! Ти ме хвърли в ръцете на Ричард без каквато и да е причина, наричаш ме с името на блудницата си и имаш наглостта да ми кажеш, че съм пропаднала?! Проклет да си и ти, и твоята Мартине!
Тя взе едно от шишетата с парфюм и го запрати в лицето му. Искаше да го убие. Той се смееше. Изведнъж спря и каза сърдито:
— Аз съм мъж! Ти си моя съпруга! Ти си длъжна да ми се подчиняваш! Не смей да ме излагаш!
Сабрина цялата се люлееше от гняв и безсилие. Не, нямаше повече да хвърля нищо по него. Беше детинско. Тя пое въздух и каза:
— Напусни спалнята ми, Филип!
Той се приближи и взе ръката й в своята. Тя трепереше.
— Ще се научиш да търпиш, Сабрина! Ще се справиш с всичко, което се изисква от теб. Ти си моя съпруга и си в моя дом.
— А ти си мой съпруг.
— Разбира се, винаги ще си под закрилата на името ми. Но няма да ти позволя да го петниш! Чуй ме внимателно, Сабрина, не бих толерирал Ричард Кларъндън като твой любовник, нито който и да е друг мъж!
— Аз казах на Ричард, че вече не съм девствена. Естествено той смяташе като всички останали, че ти си отнел девствеността ми още в Морленд, във вилата на Чарли. Това го озадачи. Казах му още, че си ме имал три пъти досега и че това е най-нелепото нещо на света, което никоя жена не би се съгласила доброволно да прави, още повече, когато е болна. Аз никога няма да поискам да имам любовник, Филип! Смешно е дори да си го помислиш!
Филип я гледаше онемял от ужас.
— Ти си казала на Ричард, че не съм ти доставил удоволствие?
Сабрина го гледаше спокойно. Никога нямаше да може да разбере защо мъжете бяха толкова странни.
— Казах му, че си груб като неодялано дърво.
— Не… — пребледня още по-силно Филип. — Не, ти ме обичаш… И никога не би казала нещо на друг джентълмен, което би могло да ме унижи…
— Това няма нищо общо. Аз те обичам и няма да тръгна да си търся любовник.
— Не знам дали ме обичаш… Мисля, че е просто едно увлечение, което би могло да свърши и да те тласне в прегръдките на Ричард. Той умее да се справя с жените. Много ми се иска да не му беше казвала, че съм бил студен с теб. Всичко е заради онзи Тревор, заради когото не смеех да предприема нищо… Ти все още изпитваш отвращение към мъжете…
Филип не можа да продължи. Загледа се отново в устните й и леко докосна лицето й.
— Толкова си нежна… — каза той, наведе се към нея и я целуна.
Тя се дръпна.
— Как можеш да правиш това, след като ме смяташ за толкова ужасна жена?
— Възможно е да успея да те поставя на мястото ти. Това няма никак да ти хареса, затова пък за мен ще бъде истинско удоволствие.
— Ти ревнуваш, Филип. Там където няма любов, се ражда ревност.