Махнете тая мрежа, лешояди!
СЕВТ. Водата е мътна, не знам какво се е хванало.
ЕВРЕДИКА. Чувате ли, мръсници!
РОНАК. Тази мрежа е благословена от Дарзалас.
ЕВРЕДИКА. (Крещи.) Вие сте лешояди! Махнете мрежата!
(Нахълтват Кот, Антиб, Пердикас, Терес и Марон.)
(Пердикас отново изтичва навън.)
КОТ. Мрежата на позора!
СЕВТ. Антиб, извади рибата!
ЕВРЕДИКА. Антиб, махни тая мрежа!
РОНАК. Хайде, Антиб, докато не се е вмирисала рибата!
(Антиб маха мрежата и хваща болезнено ръцете на Евредика.)
КОТ. Жената трябва да вряка!
СЕВТ. Какво е виновна жената?
ТЕРЕС. Жената никога не е виновна. Жената си е жена.
(Антиб пуска Евредика и приближава Орфей, хващайки дръжката на меча си.)
МАРОН. Прости му, Антиб!
ОРФЕЙ. Не ми прощавай, Антиб! Аз обичам Евредика!
(Влиза Садал и след него Пердикас.)
САДАЛ. Какво става тук?
ПЕРДИКАС. Не знам, царю! Аз помислих, че се събираме за нещо.
МАРОН. Прости му, царю! Нека това бъде последното ми желание, преди да замина за Атина.
ТЕРЕС. (Втурва се към него.) Не си отивай, чичо Мароне!
КОТ. На кого ни оставяш, Мароне?
ПЕРДИКАС. (Спуска се към Марон.) Мароне, братко!
СЕВТ. (Пада на колене.) Царю, не пускай Марон да си ходи!
РОНАК. Ние всички те молим, царю!
ПЕРДИКАС. (Плаче.) Не ни разплаквай, царю!
АНТИБ. Братя, недейте, сили нямам!
(Севт и Ронак запяват през сълзи: „Слава на Садал, най-прекрасния!“ Другите плачат. На фона на тоя плачещ хор Терес и Кот едновременно произнасят своите реплики.)
ТЕРЕС. Царю, не ни отнемай чичо Марон! Той направи толкова много за Тракия. Всички знаем колко скромно живее чичо Марон.
КОТ. Марон не е лайно! Аз съм лайно! Марон не е лайно! Аз съм лайно! Марон не е лайно! Аз съм лайно!
(Нахълтва разгневена, плачейки, Корсиблепа.)
КОРСИБЛЕПА. Ограбиха ме! Крадци! Ето го крадеца! (Втурва се към Терес и започва да го бие.) Къде е кесията ми? Къде е златото ми? На хетерите ли го раздаде, развратнико? Искам си парите! Крадци! Всички сте крадци! Всички, всички! Крадци и певци!
(Влиза също така разгневената царица. Древногръцкият плачещ хор поддържа тихо своите вопли. Кот мърмори: „Марон не е лайно! Аз съм лайно!“)
КРЕЗИЯ. Коя е тук царицата? Аз съм царицата! Мене никой не ме слуша. (Към Садал.) Ти си виновен! Ти нарочно ме държиш настрани от държавните работи. Ти не ме уважаваш! Ти ме смяташ за пияна и смахната, понеже съм умна, защото знам всичките ти любовници и къде се срещаш с тях. Коя е тук царицата? Аз съм царицата! Щом аз съм царицата…
САДАЛ. (Изкрещява.) Стига!
(Настъпва тишина.)
Мили мои парадинасти! Скъпи мои! И ти, Крезия, царице на Тракия, обич моя! И ти, Мароне!… Простете ми всички, ако с нещо съм показал студенина и строгост към вас!… Великий и пресветлий Мароне, ти чу воплите на моите най-близки хора. В тежки мигове поех държавата на Буши и ако съм сгрешил, грешил съм честно. Ти сам видя, Мароне, колко много те обичат всички. Нали, Севт? Нали, Ронак? Не пречи, Пердикас! Марон ще остане при нас, защото Марон е Марон!… И ти, Терес, ще отидеш в Епидавъра, непременно ще отидеш! Ти не си взел парите на Корсиблепа. Парите ги взех аз, за да платя на дърварите, но аз ще ти дам две кесии в замяна на това… А Крезия е царица на Тракия! Кой е казал, че не е царица на Тракия? Ако чуеш такова нещо, Антиб, накажи негодника, както ти сметнеш за добре… Мили парадинасти, към вас се обръщам! Какво е царят без вас? Труп без нозе и ръце! А Мегабаз стои в устието на Теар и след него са конниците на Дарий. Мегабаз е опитен в боя, хитър и жесток с противниците си. Очите му гледат към нашите богати равнини, към планините, където се копае мед и злато, към домовете с красиви тракийки. В такъв миг ние трябва да бъдем единни! Забравете крамолите, ежбите помежду си, подайте си ръце и да застанем като стена срещу Дарий, в която той да счупи своята твърда, упоена с леки победи глава! (Изважда кесия със злато.) Това е за вас! Ето! Вземи, Севт! И ти, Ронак!… Кот, ето и за тебе… Антиб… Вземете! Вземи, Терес, царят лично ти ги дава. Корсиблепа, на тебе ти обещах две, ето, вземи! Дръж! Не мисли, че ще те забравя, Пердикас, без тебе накъде? Дръж! Пари имам, парите аз не жаля. Колкото искате, ще ви дам, само ви моля, мислете си за Тракия! Мислете за Тракия, мили парадинасти! Заклевам ви, моля ви с цялата си царска гордост и падам в краката ви!