(Садал е паднал на колене. Всички са около него. Орфей застава срещу коленичилия цар на Тракия. Садал изважда от колана си последната кесия.)
САДАЛ. Вземи и ти, Орфей! Това е моята кесия.
ОРФЕЙ. Царю, пари аз не искам! Аз съм певец и войник на Тракия. Аз нямам нищо, нямам нито майка, нито баща, нито жена. Имам само Тракия!
САДАЛ. Благодаря ти, Орфей! Подай ръка на Марон!
(Орфей подава ръка на Марон и Марон му подава своята.)
МАРОН. За Садал!
ОРФЕЙ. За Тракия!
САДАЛ. Благодаря ви, мои верни парадинасти! Сега съм спокоен. Никога Тракия не е била по-единна.
ОРФЕЙ. Царю!… Аз сгреших, като подадох ръка на Марон преди малко. Да, царю… Направих го, понеже ми стана мъчно за тебе.
САДАЛ. Аз нямам нужда от съжаление.
ОРФЕЙ. Сега мога да ти дам само съжаление, царю! Моето място е на площада.
САДАЛ. Добре ли мислиш какво говориш?
ОРФЕЙ. Царю, те никога няма да забравят това, че ти падна в нозете ми. С парите, които така щедро им раздаде, ти никога няма да заплатиш това коленичене.
САДАЛ. Аз паднах на колене пред Тракия!
СЕВТ И РОНАК. Слава на Садал, най-прекрасния!
ОРФЕЙ. Царю, тях не ги примамва идеята, а идеите, които ги обземат от твоята идея. Сбогом, царю!
САДАЛ. Върви, където щеш, бъчварю! И не забравяй, че в тежък ден си отблъснал ръката на царя! Оставете ме сам!
(Всички излизат. Марон приближава до Садал.)
МАРОН. Царю, запази Орфей с тази ръка, която той отблъсна. Твоите думи могат да бъдат знак за нещо ужасно! Съветниците са оскърбени. Подир Орфей може да тръгне убиец. (Излиза.)
САДАЛ. (Отива към дървената фигура на бог Дарзалас.) Видя ли всичко, всемогъщи Дарзалас? Чу ли всички? Не ме гледай с мъртвите си дървени дупки! Ти нищо не виждаш с тях. Недодяланите ти уши са глухи. И ако искаш да знаеш, аз съвсем не съществувам благодарение на тебе. Обратното, ти си тук, защото преди една година доведох един пияница, който те издяла от някакъв пън, изхвърлен от водите на Хеброс. Нищо няма в тая дървена глава, Дарзалас, създателю мой! Страхът е създал символа и сега символът създава страх. Искаш ли да се засиля от десет крачки и да ударим главите си като овни? Да, но аз не искам, защото знам, че си пън. И именно като пън ми трябваш. Колко откровено те обиждам, всесилни Дарзалас, а ти дори не се засягаш. (Плюе върху него, после изважда кърпа и го бърше.) Твоята сила е единствено в това, че не желаеш да се бършеш сам. И ако някой те заплюе, ще трябва да те бърше самият той, както правя аз сега. Само че тук няма никой. Ние сме само двамата — бог и цар! Ние можем да си правим всякакви номера. Но ако те заплюе някой орач, цяла Тракия ще види това и мечът, който ще отдели главата от тялото, ще се превърне в звезда, която хората ще нарекат зорница. И сутрин, преди да започнат да обработват земята, ще се поклонят на меча, окачен на небето… Защо мълчиш, дървено могъщество? Кажи, защо? Кажи, защо Мегабаз стои в устието на Теар? Накъде ще тръгне? Да тръгна ли аз, за да го изпреваря? Или да отида като Орфей да си попея на площада?… Тоя пияница е направил едното ти ухо по-голямо. Сигурно Пердикас се е въртял пред очите му… Лека нощ, голямо ухо, глухо, сляпо, дървено могъщество! Лека нощ, лека нощ… Лека нощ!
Втора част
7
(В затвора. Пердикас пази Орфей и пее с невъзможния си глас: „Живял някога цар Буши, той имал четири уши…“)
ПЕРДИКАС. Аз съм бедна душа с две уши, но ги отварям на четири… Как си? Чувствуваш ли се велик? Не искаш да отговаряш? Обидно ти е да разговаряш с тази дървеница Пердикас? Хайде да спорим като гърците! Аз уж съм Платон, а пък ти някой друг. Казват, че имало един, дето живее в бъчва и ходел да се надвиква с морето. Бил много умен. Може ли умен човек да живее в бъчва? Кажи де, нали си бъчвар? Ти спал ли си в бъчва? Не искаш да отговориш. Обидно ти е… Как ще спи в бъчва? Как ще влезе вътре? Как ще диша?
ОРФЕЙ. Едното дъно е отворено, Пердикас.
ПЕРДИКАС. Че тогава как ще спи прав?
ОРФЕЙ. Бъчвата е легнала, Пердикас.
ПЕРДИКАС. Това пък съвсем не може, нали ще се излее.
ОРФЕЙ. Бъчвата е празна, Пердикас.
ПЕРДИКАС. Ами ако е пълна?
ОРФЕЙ. Няма да живее вътре тогава.