ПЕРДИКАС А къде ще живее?
ОРФЕЙ. В друга бъчва.
ПЕРДИКАС. Че ние така можем да си говорим до утре… Ами ако и тя е пълна? Ами ако всички бъчви са пълни?
ОРФЕЙ. Тогава ще си направи една празна.
ПЕРДИКАС. Ами ако не може да прави бъчви?… Кажи де! Нямаш повече отговори. А аз имам още много въпроси. Значи съм по-умен от тебе.
ОРФЕЙ. Въпросите винаги са повече от отговорите. Искаш ли и аз да те питам?
ПЕРДИКАС. Че как ще ме питаш, когато ти си в затвора? Кажи де? Кажи, къде ще живее оня, умният, философът, който не може нито бъчва да направи, нито къща? Кажи де!
ОРФЕЙ. Тогава ще си направи един Пердикас.
ПЕРДИКАС. Какъв Пердикас?
ОРФЕЙ. Такъв като тебе празен Пердикас и ще си живее вътре.
ПЕРДИКАС. Празен Пердикас няма. Орфейчо! Ние, пердикасите, не седим празни и никой не може да влезе в нас. На мене Садал всеки ден ми сече главата и пак съм жив. Ако нас ни няма, няма да има нито царе, нито затворници. Защото един цар без затворници не е цар, а човек. А един затворник без цар не е затворник, а цар. Тоя свят, умни певецо, се състои от царе и затворници. А по средата седим ние, пердикасите. Запомни го хубаво. Това ти го казва Пердикас, и то не някой празен Пердикас, дето оня ще влезе вътре и ще си живее свободно, че на всичкото отгоре да го пуснем да се надвиква с морето. Вътре в пердикасите ще си живеят само пердикаси и мънички пердикасчета, които утре ще станат големи пердикаси, за да дават ум на държавата. Ясно ли ти е? Нищо не ти е ясно на тебе, велико нищо!… Честен искал да бъде! От къде на къде ще бъдеш честен?! С какво право? С какво сме заслужили ние такова отмъщение? Кой си ти? Кажи де? Отговори!
(Влиза Садал.)
САДАЛ. Защо викаш, Пердикас?
ПЕРДИКАС. Говорим като Платон и някой друг.
САДАЛ. Какво искаше да ти отговори Орфей?
ПЕРДИКАС. Из областта на философията… Царю, умря ми най-хубавият заек…
САДАЛ. Добре, върви!… Днеска палачът сече ли ти главата?
ПЕРДИКАС. Аз ходя следобед по тая работа, царю!
САДАЛ. Иди и му кажи да не я сече повече.
(Пердикас излиза. Орфей и Садал.)
САДАЛ. Зайците умират, хората се мъчат.
ОРФЕЙ. Доволен ли е царят на Тракия?
САДАЛ. От какво да бъде доволен?
ОРФЕЙ. От това, че неговият певец и войник гние в затвора?
САДАЛ. Тук е най-сигурното място. В затвора не те заплашва нищо.
ОРФЕЙ. Значи, това е в интерес на моята сигурност? Тогава ти си твърде несправедлив към парадинастите, които са заплашени със свобода.
САДАЛ. Лошо се шегуваш, но е точно така. Тях именно свободата ги заплашва. В затвора те ще се превърнат в герои. А за една малка и все още бедна страна като Тракия ще струват скъпо толкова герои.
ОРФЕЙ. Марон ли те научи на това?
САДАЛ. Марон избяга в Атина заедно с Корсиблепа. Сега се уча сам.
ОРФЕЙ. Не е ли по-добре да ме убиеш?
САДАЛ. За да станеш легенда? Това е повече от свобода!
ОРФЕЙ. Тогава дай ми по-малкото — свободата!
САДАЛ. Но тогава ти пак ще дойдеш тук.
ОРФЕЙ. Ако ти не пожелаеш, няма да дойда.
САДАЛ. Но тогава парадинастите ще те убият. У нас това става лесно.
ОРФЕЙ. Не се ли страхуваш, царю?
САДАЛ. От какво?
ОРФЕЙ. От единството на парадинастите.
САДАЛ. Не, защото те са единни, но в замяна на това са свободни. Аз съм ги наказал със свобода.
ОРФЕЙ. А какво ще стане с държавата?
САДАЛ. … И когато той се обърнал да я види, тя потънала в облак от прах.
ОРФЕЙ. Държавата ли?
САДАЛ. Не, не… Аз говоря за друго. Върти ми се нещо в главата.
ОРФЕЙ. Не само в главата ти, царю. Нещо неясно се върти в държавата и тебе те измъчва това, че не можеш да го откриеш.
САДАЛ. (Вика.) Кажи ми го ти, певецо!
ОРФЕЙ. Аз не съм свободен.
САДАЛ. А нима аз съм?… Ти избяга от двореца и хукна отново по площадите, защото е по-лесно, нали?
ОРФЕЙ. Някога парадинастите бяха враждебни един към друг и ти ги държеше в своята власт. С цената на собственото си унижение, падайки на колене пред тях, в името на сплотена и силна Тракия, готова да посрещне Мегабаз, ти им даде единство. Те го приеха с инстинкта на животното. Единството на парадинастите, което трябваше да се превърне в оръжие срещу Мегабаз, се обърна в оръжие срещу тебе. Може би именно това чака Мегабаз — да се изтощи Тракия от единство и конниците му да бъдат бодри, когато спре пред вратите на Атина.