САДАЛ. (Изкрещява.) Мегабаз ще намери своя гроб в Тракия.
ОРФЕЙ. Защо извика толкова силно, царю?
САДАЛ. Защото ти си враг на Тракия!
ОРФЕЙ. Много ли ме ненавиждаш, царю?
САДАЛ. Ненавиждам те и затова няма да те убия.
ОРФЕЙ. Защо ме ненавиждаш?
САДАЛ. Щом аз, царят на Тракия, нямам право да изкажа своите мисли, с какво право ми ги казваш ти?
ОРФЕЙ. Тук сме само ние двамата.
САДАЛ. И ти искаш да минеш за герой пред царя?
ОРФЕЙ. Аз правех това и там, на площада.
САДАЛ. За да станеш герой пред народа. Вижте го Орфей! Великия Орфей!… А аз съм син на Дарзалас и всяка вечер разговарям с един пън. Нима съм луд?… Защо се перчиш с дарбата си, дадена от боговете? Аз наредих бедните да пият вода от кладенците на богатите, орачите да получават повече, парадинастите поддържат добре своите конници, аз намалих робите наполовина.
ОРФЕЙ. Но робството не намаля наполовина.
САДАЛ. А какво искаш ти?
ОРФЕЙ. Ако в държавата има един-единствен роб, радостта на свободните трябва да се наказва. Само свободният човек е велик човек.
САДАЛ. Ти искаш да бъдеш велик? Велик син на Тракия? Добре, ще бъдеш! Аз ще те направя велик! (Вика.) Пердикас!
(Влиза Пердикас.)
Пази го добре! Орфей е нужен на Тракия! (Излиза.)
ПЕРДИКАС. Колко по-приятно е да разговаряш с дървеница като Пердикас. Сега имаш много свободно време, толкова време имаш, че можеш да си направиш един празен Пердикас, да си живееш вътре и да се надвикваш с морето.
8
(Отново в затвора. Орфей и Пердикас.)
ПЕРДИКАС. Искам да те попитам нещо, Орфей! Ти очакваш свободата си. Кажи ми, какво очаквам аз? Мълчиш. Обидно ти е да разговаряш с мене. А аз те питам като човек.
(Влиза Садал.)
САДАЛ. Пердикас, ти прекара в затвора заедно с великия Орфей цели 15 години. Поне половината от неговото величие е и твое величие. Иди си, ти изпълни своя дълг! Свободен си! Или искаш да ми кажеш нещо?
ПЕРДИКАС. Последният ми заек умря, царю!
САДАЛ. Благодаря ти, Пердикас, върви!
ПЕРДИКАС. При палача ли, царю?
САДАЛ. Иди в градината на въздух.
(Пердикас излиза. Садал и Орфей сами.)
САДАЛ. Някога, преди много години, ти ми каза, че имам свободна мисъл, но волята ми не е свободна.
ОРФЕЙ. Аз съм много уморен.
САДАЛ. Аз също.
ОРФЕЙ. Защо не ме оставиш да умра спокойно?
САДАЛ. Защо всички вие искате да живеете и да умрете спокойно?
ОРФЕЙ. Защото спокойствието е единственият белег, който отличава смъртта на човека от смъртта на звяра. И тъй, ти смяташ, че аз нямам свободна воля? А ето че аз дойдох да ти кажа, че по моя воля от днес ти си свободен.
САДАЛ. Ти трябваше да умреш през тези години 70 пъти!
ОРФЕЙ. Толкова много смърти?
САДАЛ. Зайците на Пердикас измряха, а ти си жив.
ОРФЕЙ. Парадинастите зайчари ли станаха?
САДАЛ. Зайците умряха от виното, което ти пращах и което парадинастите подменяха с отровно. Пердикас умъртви всичките си зайци да проверява това!
ОРФЕЙ. Един ден Тракия трябва да издигне паметник на незнайния заек.
САДАЛ. По-скоро Тракия трябва да издигне паметник на великия Орфей върху 70 заешки трупа.
ОРФЕЙ. Бих предпочел върху 7 страхливи трупа на парадинасти.
САДАЛ. Да се страхуваш е човешко.
ОРФЕЙ. Не и заешко!
САДАЛ. Царят на Тракия има предвид своя собствен страх. Той не се бои от това, какво ще напише Херодот за него, а от това, какво ще напише царят на траките за Тракия. Той се бои от това, какво следващите царе ще напишат за другите народи. Единственото, което царят на Тракия иска, е да умре като тракиец, под небето на Тракия и преди да затвори очи, да види един бягащ елен, който носи на рогата си слънцето. Орфей, аз ти дарявам свободата. Пази се сам от свободата.
ОРФЕЙ. Царю, аз не желая да изляза оттук!
САДАЛ. Защо?
ОРФЕЙ. Защото аз те предупреждавам, че ще върша същото, каквото съм вършил досега. Този пън Дарзалас ми е сложил нещо тук, което не мога да махна с никаква сила. Ако остана в затвора, постепенно ще угасна от умора. Ще ме забравят всички, ще ме забравиш и ти и един ден ще видиш бягащия елен, който носи на рогата си слънцето.