ОРФЕЙ. Стремежът към славата е човешки.
ТАМИРИД. Тогава ти няма защо да си недоволен. Ти имаш и двете неща — ти си жив и едновременно с това имаш своята дървена слава. Това не е имал още никой от траките.
ОРФЕЙ. Плюя аз на траките! Някога аз пеех за тяхната мъка, разбират ли те сега моята мъка?
ТАМИРИД. Мъка! Каква отвратителна дума. Това не е дума, а жаба. Стига си се перчил с нея.
ОРФЕЙ. Аз не се перча. Как може тялото да се перчи със своята болест?
ТАМИРИД. Духът на слабия винаги се перчи със своята болест, наречена мъка. Разбирате ли вие моята мъка — пита проститутката и продължава своята работа. Само че на мене не ми минават тия.
ОРФЕЙ. Ти трябва да ме разбереш. Ти си длъжен!
ТАМИРИД. Длъжен? Аз? Пипни, има ли нещо тук? Има ли? Това, дето удря, е една стара змия, която се вие и блъска, хапейки опашката си. Двайсет години продължава това. Двайсет години!… Една, две, три, четири, пет, шест, седем…
ОРФЕЙ. Старче, спри!
ТАМИРИД. Да спра? Аз? Ти си ме забравил. Аз съм Тамирид, наречен по-късно от себе си Непрощаващия. Никому не прощавам и няма да простя. Дори на себе си не прощавам. Оставил съм тази змия тук и всяка нощ я насъсквам като куче: „Дръж! Яж! Ръфай!“
ОРФЕЙ. Не ти вярвам, учителю!
ТАМИРИД. Не ми вярваш ли? Че какво от това? Да не мислиш, че аз си вярвам? Твърде рано разбрах, че съм осъден от боговете да загубя вяра в себе си. Да, ученико, защото аз бях пръв, преди мене нямаше никой. Траките още не умееха да си служат със звуковете. Около мене беше тъмнина. Аз се лутах в тъмнината и не знам по силата на какво, може би по божие наказание, започнах да събирам звуковете от листата, от корените на дърветата, от копитата на сърните, от воя на чакалите. Още никой не знаеше, че сухожилието, опънато върху кухо дърво, може да плаче или да се смее. Щеше ли да знаеш ти това, ако мене ме нямаше? И ти като всички нямаше да знаеш кой е Тамирид, защото моят живот беше блъскане в тъмнината, където се вижда само нищото, смесено с тази тъмнина. Пипнешком аз събирах прашинка по прашинка от това нищо, залепвах нищо до нищо и така бавно, незабелязано се получаваше първата песен. Тя беше несъвършена, защото нямаше с какво да я сравня, да видя недостатъка й. Моят живот беше едно мъчение, защото нямах образец или, по-точно, моят образец беше нищото. И така, аз бях осъден от боговете заради дързостта на волята си. „Как може да се прави нещо от нищото?“ — казвали са си тези безсмъртни тулупи, наливайки от единия си край медовина, за да поръсят с другия си край земята на жадните орачи… Всичко, което събрах парче по парче, ден по ден, аз предадох на тебе. Ти имаше веселата, божествена дарба на съвършения. Всичко онова, което у мене беше хаос, ти подреди изкусно, просто, ясно и леко. И сега стоиш пред мене целият от дърво за слава на Тракия, но не и за слава на злото, старче Тамирид Непрощаващия. Нищо не съм искал от тебе. Не съм дори и мечтал да дойдеш и да ми кажеш: „Благодаря ти, учителю.“ Макар че ти сега имаш тази слава, аз не ти завиждам. От самолюбие ти дори и сега не забелязваш хитростта на тоя пияница дърводелец: „От тази протегната ръка и от тази уста вече никога няма да излезе песен“ — искал е да каже той… „Това е вик за помощ“ — искал е да каже той… „Тамирид, ти можеш да докажеш“ — искал е да каже той. Но Тамирид не иска да доказва, тъй като и ти сега не искаш да докажеш никому кой е сложил в сладката медовина на песента отровата на мъката. Аз я сложих, защото това е необходимо. Хайде, иди! Можеш ли сега ти да кажеш: „Ето това е Тамирид, първият мой учител?“
ОРФЕЙ. Мога, старче! Да вървим, аз ще докажа!
ТАМИРИД. Да, но аз не искам да се доказвам чрез тебе! Затова, дървена славо, изгледай за последен път задника на злото старче Тамирид Непрощаващия!
(Тамирид излиза. Орфей остава сам. Появява се Евредика.)
ЕВРЕДИКА. Орфей!
ОРФЕЙ. Евредика, ти ме позна, нали?
ЕВРЕДИКА. Жените познават мъжете по-добре, отколкото сами те се познават.
ОРФЕЙ. Защо Садал ме наказа с мълчание? Защо ме мразеше той толкова много?
ЕВРЕДИКА. Садал не те мрази. Виж, не прилича ли този малко и на него? Виж, това е ръката на Садал!
ОРФЕЙ. Аз мразя тая ръка. Аз бих я отсякъл заради тебе!
ЕВРЕДИКА. Защо заради мене? Ние сме стари добри приятели! Аз имам добър съпруг. Дъщеря ми Симала е на 16 години. Аз поверих възпитанието на дъщеря си на Йо, защото проститутката най-добре познава падението на жената.