(Влиза Садал.)
САДАЛ. Как върви музиката?
ПЕРДИКАС. Трогателно, царю.
ТЕРЕС. Великият Алкей бил казал, че музиката прави хората братя.
СЕВТ. Ние не сме съгласни с великия Алкей, царю.
РОНАК. Не всяка музика прави хората братя.
СЕВТ. Само братската музика прави хората братя.
САДАЛ. Чух, че развъждаш кози, Антиб?
КОТ. Те са за млечице, царю. Антиб много обича млечице.
САДАЛ. А ти, Кот, нищо ли нямаш?
АНТИБ. Кот има пчелици, царю. Той много обича медец.
САДАЛ. Обичате ли се помежду си, верни мои?
АНТИБ. Всички се обичаме много, царю.
КОТ. А на площада е много хубаво… Има месце, яйчица, млечице, медец… Народът си купува и си яде. И като си яде, си мисли правилно, царю!
(Садал пуска стенобитната машина. Звън на строшено огледало. Влиза Трак.)
ТРАК. Царю, огледалото се счупи.
САДАЛ. Не може да бъде.
ТРАК. Повече от петнайсет години никой не беше го чупил.
САДАЛ. Тревожи ли те много това, Трак?
ТРАК. Аз бях много спокоен през тези петнайсет години, царю.
САДАЛ. (Извиква.) С какво право?
ТРАК. Царю, аз нямам право.
САДАЛ. Кажи ми тогава, кой строши огледалото?
ТРАК. Не знам, царю!
САДАЛ. Говори, защото иначе ще заповядам да ти отсекат главата! Кой? Кой? (Насочва копие срещу него.)
ТРАК. Ти счупи огледалото, царю!
САДАЛ. Браво, Трак! Най-после! Отворете моята бъчва и дайте на Трак вино! Вие му свирете вашата братска музика! Чувате ли, музиканти!
(Парадинастите недоволно се оглеждат и сконфузено, с престорена любезност извеждат Трак. Садал се отпуска на трона и като че ли задрямва. След малко влиза Трак.)
ТРАК. Царю, огледалото го няма! (Садал не го чува.) Царю, огледалото го няма!
САДАЛ. (Грабва късото копие до него.) Кой там?
ТРАК. Аз съм, царю!
САДАЛ. Сигурно ми се е сторило, че си влязъл тихо. А ти не влезе тихо, нали, Трак?
ТРАК. Напротив, тихо влязох, царю! Боях се да не си задрямал.
САДАЛ. Царят не бива да задрямва, Трак, защото навремето Буши беше задрямал така като чичо си, когото наследи. А неговият чичо пък беше наследил баща си след една дрямка, след една нищо и никаква дрямка… Според Херодот е така.
ТРАК. Царю, огледалото го няма.
САДАЛ. Какво огледало?
ТРАК. Имаше едно огледало, което пазех, и сега го няма на мястото му.
САДАЛ. Нищо. Ти пази мястото му.
ТРАК. Царю, аз не разбирам защо трябва да пазя мястото на нещо, което го няма.
САДАЛ. А ти отде знаеш какво си пазил досега — мястото или огледалото?
ТРАК. Царю, прости ми! Аз задавам въпроси от глупост, тъй като за отговорите се иска ум.
САДАЛ. Напротив, ти трябва да питаш, Трак. Ти помниш, че Орфей питаше някога — питаше за всичко.
ТРАК. Но от това, че аз не съм питал някога, ти говориш с мене сега, царю!
САДАЛ. А Орфей ще остане завинаги жив за траките.
ТРАК. Царю, това е като с огледалото и мястото му. Щом огледалото го няма, ти не можеш да се огледаш на мястото му.
САДАЛ. Запомни, Трак, аз нямам нужда от огледало, защото в него виждам само себе си. А траките трябва да се научат да се оглеждат един в друг… Трак, искам да издам един закон, един от най-справедливите, които съм издавал. Ето какъв е тоя закон: когато умре човек, той става равен на Дарзалас, понеже е отстъпил мястото си на друг. Затова смъртта трябва да бъде радостен празник за всички и мъртвият да се слави с благодарствени песни, а околните да танцуват цял ден и цяла нощ… Какво ще кажеш, Трак? Ти боиш ли се от смъртта?
ТРАК. Боя се, царю!
САДАЛ. И аз се боя, Трак! Но ние двамата ще си даваме кураж, докато настъпи. Иначе, след като настъпи, аз ти обещавам пълно спокойствие.
ТРАК. Царю, не би ли могъл да ми дадеш спокойствие преди това, а кураж след това?
САДАЛ. Браво, Трак! (Смее се.) Браво! Отдавна не съм се смял така! Ето това и аз — царят — не мога да направя!
(Влиза Крезия. Трак излиза.)
КРЕЗИЯ. Царят на Тракия се смее заедно със слугата си? Никога досега не си се смял така, когато сме били заедно.
САДАЛ. Добре ли се чувствуваш, Крезия?
КРЕЗИЯ. Пипни! (Слага ръката му на корема си.) Чуваш ли?!