РОНАК. Царю, моят глас не е толкова силен, но той се приближава до вратата и ме подслушва.
СЕВТ И РОНАК. Слава на Садал, най-прекрасния!
САДАЛ. „Слава на Садал, най-прекрасния“… Това съм го чувал някъде. Миналата година не се ли карахте за същото?
СЕВТ. Миналата година той го измисли, царю, но то се отнасяше за цар Буши.
РОНАК. Не е вярно! Миналата година ти го измисли. Помня като сега как пееше: „Слава на Буши, най-прекрасния“, и го приспа под ябълката.
СЕВТ. Царю, това, че аз го приспах, е вярно.
САДАЛ. Имаш заслуга за това, Севт. Сега Ронак ще приспи мене.
РОНАК. Царю, аз съм творец, а не приспивач. Аз това го измислих за прослава.
САДАЛ. За прослава или за приспиване — все едно. Царете трудно разпознават това. Вървете, съчинявайте… И се подключвайте добре!
СЕВТ И РОНАК. Слава на Садал…
САДАЛ. Стига!… Само при влизането!
(Севт и Ронак излизат, влизат младите парадинасти Терес и Корсиблепа.)
Защо сте тъжни, пиленца мои, ти, Терес, и ти, Корсиблепа?
ТЕРЕС. Мъчно ни е.
САДАЛ. Защо, бедни мои восъчета?
КОРСИБЛЕПА. Чичо Марон казва: „Ето вече три месеца, откак умря цар Буши…“
САДАЛ. Той не умря, него го убиха.
ТЕРЕС. Чичо Марон казва „умря“.
КОРСИБЛЕПА. Дрехите ви вече са стари — казва чичо Марон. Корсиблепа има нужда от нова атинска огърлица.
ТЕРЕС. Аз искам да отида в Епидавъра на театър. (Шепнешком на Садал.) Там има хубави жени. Аз много обичам жените, чичо!
САДАЛ. И аз!
КОРСИБЛЕПА. Искам и аз да отида в Атина. (Шепне на ухото на Садал.) Ах, какви мъже има в Атина! Аз много обичам мъжете, чичо!
САДАЛ. И аз!
КОРСИБЛЕПА. Значи, ще ни изпратиш в Атина?
САДАЛ. (Подава им по една кесия.) Тия пари бях приготвил да се докара вода в долната част на града. Но понеже ви обичам, вземете ги. Идете в Атина.
(Терес целува Садал и излиза.)
КОРСИБЛЕПА. Чичо! (Сяда на коленете на Садал.) Защо, когато ме пипа някой мъж, винаги ми се киха? (Киха.) Видя ли?
САДАЛ. Иди сега оттатък и издухай хубаво носа си!
КОРСИБЛЕПА. Чичо Марон каза, че знаел един начин да ми издуха носа веднъж завинаги. Това бил атинянски начин.
САДАЛ. Марон е вече стар. Той само знае начина.
(Корсиблепа излиза. Влиза Марон.)
Нареди ли да ми доведат Орфей? Искам да чуя песните му.
МАРОН. Царю, три пъти ходя лично. Не иска.
САДАЛ. Слушай, атинянино! Някога моят предшественик, жестокият Буши, те взе като платен съветник, за да уредиш младата и слаба държава на траките по атински образец. Искам да те предупредя, че държавата вече е силна.
МАРОН. Страхувам се от думите ти, царю.
САДАЛ. Страхуваш се… Това е добре! Страх! Върху тая дума ти изгради държавата на Буши. Сега ти самият се страхуваш. Защо?
МАРОН. Заради тебе.
(Зад гърба на Садал предпазливо се появяват две въоръжени лица с маски на главите.)
САДАЛ. Твърде рано е да се боиш за мене, атинянино. Тия, които убиха Буши, бяха мои приятели и ти знаеш това.
(Въоръжените насочват късите си копия към Садал.)
МАРОН. Царю! (Застава пред тялото на Садал.)
САДАЛ. Чакай, Мароне! Свалете маските си!
(Ония свалят маските си.)
Не ви познавам. (Към единия.) Ти как се казваш?
АНТИБ. Антиб.
САДАЛ. А ти?
КОТ. Кот.
САДАЛ. Нареди, Мароне, да им донесат от царското ядене там, на моята трапеза. Ти им бъди домакин! И приеми моя дълбок поклон заради несправедливите ми думи към тебе! (Излиза.)
МАРОН. (Към двамата нападатели.) Уплашихте ли се? Такива като вас Садал ги хвърля на двата си лъва. Но, както виждате, всичко свърши добре.
(Втурва се Крезия и прекосява сцената, мърморейки гневно.)
КРЕЗИЯ. Коя е тук царицата? Аз съм царицата! Щом аз съм царицата, ще слушате царицата. Царицата трябва да бъде царица! Коя е тук царицата?! Аз съм царицата! (Излиза.)
МАРОН. Това е царицата. Тя пие много.
2
(Кръчма — публичен дом. Ксантипа, съдържателката на заведението, Евредика, Йо и други проститутки. Орфей и Терес пият.)
ТЕРЕС. Вещице. Ксантипо, донеси вино! (Хвърля монети.)