АНТИБ. Йо, аз мога да си донеса восък при тебе.
ЙО. Господарю, помисли за дъщеря си. Помисли, че някой може да дойде при нея и да й каже: „Ела в стаята ми преди луната, защото след луната трябва да бъда при жена си…“ Върви, господарю, и смятай, че Мегабаз те е заловил гол, дал ти е дрехи и те е пуснал да си идеш. (Излиза.)
АНТИБ. Мегабаз? Мене? Гол? (Излиза.)
(Влизат Севт и Ронак, следени от Кот.)
СЕВТ. Царят пие с робите.
РОНАК. С един от тях пие най-много. Лоши дни настъпват.
СЕВТ. А пък Кот ни дебне и не вижда, че него го дебне Пердикас.
КОТ. (Влиза.) Пердикас, излез оттам, видях те!
(Севт и Ронак излизат.)
КОТ. Защо лъжете бе? Много вино изпих. Не мога да разбера: другите ли се разбягват от мене, аз ли се разбягвам от тях?
ТЕРЕС. (Влиза пиян.) Отивам в Епидавъра! Отивам в Епидавъра!
КОТ. Двама отиваме.
ПЕРДИКАС. (Влиза.) Вие да не сте се събрали за нещо, щото мене никой не ме търси за нищо?
КОТ. Ние отиваме в Епидавъра, само че няма да ти кажем, защото аз съм военен… А военният за едната тайна живее.
(Появяват се Садал и Орфей с чаши в ръце. Намират усамотено място.)
САДАЛ. През тия петнайсет години, Орфей, ние не сме изпили нито една чаша вино заедно. За какво да пием?
ОРФЕЙ. За бягащия елен, който носи на рогата си слънцето.
САДАЛ. И за оня, който ловецът донесе вчера в кухнята на Евредика!
ОРФЕЙ. Ловецът убива елена, но убитият елен убива у ловеца чувството за вечност.
САДАЛ. Значи, ти дойде в кухнята на Евредика, за да ме накажеш с чувството за преходност?
ОРФЕЙ. Щом като ти ме наказа с безсмъртие…
САДАЛ. Аз съм смъртен, Орфей, и след мен ще дойде друг. Всички ние сме конници, които падат от конете си. Аз не искам слава. Цял живот спя върху дръвник, за да чувствувам брадвата над главата си.
ОРФЕЙ. А тя падна върху мене.
САДАЛ. Защо? Сега ти си безсмъртен. Утре траките ще имат нужда от тебе.
ОРФЕЙ. Тракия имаше нужда от мене вчера.
САДАЛ. Аз говоря за траките.
ОРФЕЙ. За какво може да им послужи това дърво, което ти постави на площада?
САДАЛ. Това още не искам да съобщя.
ОРФЕЙ. А кога?
САДАЛ. Това е моята голяма тайна.
(В това време Севт и Ронак се приближават и едновременно забиват късите си ножове в гърбовете на Садал и Орфей. Последните се свличат в нозете им. Севт, убиецът на Садал, поставя ножа си в ръката на Орфей.)
СЕВТ. (Вика.) Убиха царя!
РОНАК. Царят на Тракия е убит!
СЕВТ. Насам, насам! Убиха царя!
(Бързо влизат всички от празненството: Антиб, Кот, Пердикас, Евредика, Йо, Крезия, Симала, Ксантипа и други гости.)
КРЕЗИЯ. (Пада пред трупа на Садал.) Господарю!
СЕВТ. Този роб уби царя! Притекохме се на помощ, но беше късно. Ронак едва успя да убие роба.
КРЕЗИЯ. Господарю! Царю мой! Стани и виж този роб! Проклет да бъде той и името му!
(Отвън се чува писък, тропот на коне и кратък звън на оръжие. Нахълтват персийски стражи. Появява се Мегабаз.)
МЕГАБАЗ. Честит рожден ден, Симала! Бендида те е надарила с хубост, дано те надари и с магията на майка ти!
АНТИБ. Замълчи, куче! Царят на Тракия е убит!
(Антиб се спуска към Мегабаз, но стражите хващат здраво ръцете му.)
МЕГАБАЗ. Да се разберем: аз съм жесток, но към покорните снизходителен.
КРЕЗИЯ. Кой си ти, варварино?!
МЕГАБАЗ. Мегабаз! Вън се трепят. Искам да кажа, моите хора трепят вашите. Сутринта имаше гъста мъгла. Мъглата е много удобно нещо, особено ако имаш ключ от вратата. Ключалката може да се напипа. Нали, Севт?
КРЕЗИЯ. (Към Севт.) Оковете този предател!
МЕГАБАЗ. Не се занасяй, царице!
ЕВРЕДИКА. Пуснете мъжа ми! Той е пръв пълководец! И ако ти стиска, бий се с него тук пред всички!
МЕГАБАЗ. Да се бия? Ами ако аз тръгна да се бия на всяко празненство, ще бъда шут, а не Мегабаз. (Към стражите.) Пуснете ръцете му!
АНТИБ. Аз съм готов да се бия.
МЕГАБАЗ. Аз съм сигурен, че ще те убия. Но я си представи, че съвсем случайно ме изтърбушиш ти? Тогава оня, атинянинът, дето му знае много главата… как се казваше, атинянските имена трудно помня…