СИМАЛА. Херодот!
МЕГАБАЗ. Той… ще вземе да напише: Мегабаз, глупакът, след като залови по бели гащи… как се казваш… няма значение, взе, че се остави да му изтърбушат корема.
(Симала хвърля кожената топка към Мегабаз и той я улавя. Разглежда я и отново я връща.)
Хайде още веднъж!
(Симала му връща топката.)
Какво има вътре?
СИМАЛА. Понтийска трева.
МЕГАБАЗ. Може ли да се отвори?
СИМАЛА. Не. Това отвън е кожа, съшита със сухо черво от котка. Удари я о земята!
МЕГАБАЗ. (Удря топката и тя подскача.) Дай ми я!
СИМАЛА. Защо ти е?
МЕГАБАЗ. Да си я имам.
СИМАЛА. На мене ще ми е мъчно без нея.
МЕГАБАЗ. Вземи си я тогава! (Връща й топката.)
СИМАЛА. Мамо, искам да се омъжа за Мегабаз. Той е много смешен.
ЕВРЕДИКА. Глупости говориш!
МЕГАБАЗ. Ха! Пикла! Искаш да се омъжиш за мене и като ме убият атиняните, да станеш любовница на Дарий.
ЕВРЕДИКА. Замълчи, чужденецо. Симала е дете!
МЕГАБАЗ. Дете, а иска мъж!
(Двама персийски стражи въвеждат съпротивляващия се Терес.)
СТРАЖ. Господарю, този предвождаше бунтовниците. Избихме всички.
МЕГАБАЗ. Ти кой си?
ТЕРЕС. Терес, племенник на царя.
МЕГАБАЗ. Цар няма, значи няма и племенник.
ТЕРЕС. Варварин! (Спуска се към Мегабаз, но стражите го хващат.)
МЕГАБАЗ. Тук всички искат да ме трепят!
ТЕРЕС. Не само тебе ще бием. Меди, серди и беси вече са се дигнали срещу тебе. Ще удавим всичките ви конници в Хеброс и Стримон.
МЕГАБАЗ. Има ли някъде широко място? Искам да пикая!
КРЕЗИЯ. Оковете убиеца и го хвърлете на двата лъва!
МЕГАБАЗ. Защо да го оковат? Ах, да! Да не би Севт да разкъса двата лъва! И защо сам? Те са си компания с Ронак, който пък уби този роб, когото всички вие познавате, че е Орфей — истинският Орфей!
СИМАЛА. Мамо, той непрекъснато говори смешни работи! Орфей са го разкъсали вакханките, понеже не им обърнал внимание. Там, на площада, има паметник за прослава на великия Орфей!
МЕГАБАЗ. А ти, смешно момиченце, откъде знаеш, че е за прослава?
ТЕРЕС. Орфей беше войник и велик певец на Тракия, той е нужен на траките, за да им вдъхва гордост и сила!
МЕГАБАЗ. Гордост и сила!… Ти в Епидавъра ли научи тия велики работи? Чудиш се откъде знам всичко? Ами аз пък имах велики шпиони. Аз също съм велик пълководец, наричам се Мегабаз, и онзи, атинянинът, един ден ще пише за мене… А аз съм също едно нищо, което Дарий изпраща, за да умре някъде в някой славен бой. За кого да умре? За персите! За да им вдъхва гордост и сила? Ами ако те нямат гордост и сила? Садал беше велик цар! Откъде знаете, че той не е искал да каже: ето тук, на площада, за да се вижда от всички, аз поставям това дърво в човешко подобие, за да знаете от какво нямате нужда. Откъде знаете, че той не е искал да каже точно това? Какво си викате: щом персиецът обяснява нашите работи, значи, не е така!… Срещу мене тръгвали меди и серди. Ще се бият срещу мене. И аз ще се бия срещу тях. Ще се бия срещу атиняните и те ще се бият срещу мене. И ако отърва кожата, това ще бъде заслуга на коня ми, а не на Херодот. Сетих се най-после за това име!… Нека пише, нямам нищо против! В края на краищата и аз съм славолюбив! Затова — да вървя! Аз нямам време! Аз съм велик и трябва да бързам да умра славно, да не би да разочаровам атинянина, чисто име пак изхвръкна от главата ми. Аз трябва да вървя, да покрия с трупове полята на Тракия и Елада! И ако не оставя някъде своя, ще го пренеса в Персия като труп-победител!
(Севт и Ронак запяват: „Слава на Мегабаз, най-преславния!“ Мегабаз равнодушно изважда в двете си ръце по един нож и пробожда коремите на убийците. Те падат в краката му.)
Трупове! Трупове! Ето какво създават легендите! Всички ние сме конници, които падат от конете си… Каква е грешката на Садал? Тая, че се роди рано! Сега е моето време! И аз ще избивам дотогава, докато Дарий иска това, защото аз също съм роб, достоен велик роб!… Садал е мъртъв. И Орфей е мъртъв. Цял живот те бързаха един към друг и затова се срещнаха с удар. Срещнаха се на живот и смърт несвободната воля и свободната мисъл и взаимно се задушиха с любов! Кой победи? Краткостта на човешкия живот? Затова Садал издаде най-човешкия и най-радостен закон: с песни и танци да се слави мъртвият, който отстъпва място на следващия. Не легендата — смъртният решава: сложете ги един до друг в обща гробница! Без надпис, без славословия! Къде са музикантите? Свирете! Къде са вакханките и сатирите? Играйте! Отстъпено е място за ония, които ще решат. (Тръгва.)