Никой от близките приятели на Ричард не наричаше икономката на майора госпожа Морган.
Храната бе много вкусна, да си оближеш пръстите. Кити бе заклала две тлъсти патици и ги беше опекла в голямата тава заедно с картофи, тиква и кромид лук отстрани. Бе завела Оливия и близнаците да видят Огъста и женските прасенца, които от ден на ден ставаха все по-големи — не след дълго щяха или да ги заколят, или да ги продадат на Държавния резерв, или да ги заведат заедно с майка им на друг държавен нерез. Слава богу, че Ричард бе направил свинарника голям.
— Щом излееш основите, Ричард — смени темата Нат, — ние с Джордж смятаме да съберем бригада, да работим две седмици в събота и в неделя и да вдигнем къщата, дори съм поискал от майора разрешение да не ходим на неделната служба. Така при повечко късмет ще успееш да се нанесеш още преди да са пристигнали следващите каторжници. Е, къщата няма да е довършена докрай, но пак ще става за живеене. Сетне сам ще си я доизкусуряваш. Имаш ли достатъчно дървен материал?
— Да, от моя участък. Издълбах яма и Били Уигфол, Бог да го поживи, бичи заедно с мен. Случва се в събота да наминат да помогнат и Хари Хъмфрис, и Сам Хъси, а Джоуи Лонг смъква корите от стволовете. Мисля да започна и да изсичам дърветата в моя участък, вместо да ги пренасям от другаде.
„Той е много щастлив — помисли си Нат — и аз се радвам за него. Когато Оливия ми каза, че Кити му била само приятелка — а Ричард, горкият, бе влюбен до уши в нея! — се помолих момичето да прояви разум и да не си изтърве късмета. Оливия твърди, че още щом видели Ричард, всички жени направо се прехласвали по него — женска му работа! Според мен той изглежда прилично и е свестен човек. Слава богу, че Кити не е някоя глезла и кокетка.“
В къщата влязоха жените, заливаха се от смях и дърдореха, Кити беше гушнала невръстния Уилям и очите й грееха така, че Нат примига и се запита как изобщо му е хрумнало, че е грозновата. Малките Мери и Сара бяха останали навън да си играят с Мактавиш, който се беше видял в чудо — накъдето и да погледнеше, пред него се изпречваше пак същото момиченце.
— Всичките ти приятели и жените им са ми много симпатични, Ричард, но си признавам, най-много обичам Лукасови — отбеляза Кити, след като гостите си тръгнаха.
Беше застанала зад стола на Ричард и бе притиснала главата му до корема си. Той затвори очи, примрял от удоволствие.
Светът на Кити се бе преобразил до неузнаваемост, беше станал по-широк и красив. Оная първа любовна нощ се бе превърнала в шеметен сън — тя я наричаше така, понеже за нея бляновете, сънищата бяха по-прекрасни от живота. Насън се случваха какви ли не вълшебни невъзможни неща, например Кити виждаше селските къщи в Елтам, заобиколени от китни градинки. Оная нощ обаче си беше реалност, продължила и следващата нощ, и всички нощи оттогава насам. Дланите на Ричард, които й се струваха толкова красиви, се движеха по тялото й, гладки и нежни като копринено кадифе.
— Защо ръцете ти не са груби и мазолести? — бе попитала Кити веднъж, докато се любеха и тя се гънеше и протягаше под милувките му.
— Защото съм майстор оръжейник и трябва да ги пазя. Всеки мазол и раничка притъпяват чувствителността, без която оръжейникът не може да работи. Ако не ми се намират ръкавици, ги омотавам в парцали — й бе обяснил Ричард.
И така бе отговорил на един от въпросите й. Лошото обаче беше, че отказваше да даде отговор на повечето й въпроси, например как е живял в Бристъл. Защо са го заточили? Колко жени е имал? Има ли в Бристъл живи деца? Как е умряла дъщеря му, за който й бе споменал, че би била на нейната възраст? Винаги й отвръщаше с усмивка, след което отклонявайки твърдо, но без да я обижда, всичките й въпроси. Затова и Кити бе престанала да го подпитва. Той щеше да й каже сам, ако реши. Но това може би нямаше да стане никога.
Божичко, а само как се любеше! Кити бе присъствала буквално на стотици разговори, в които жените се оплакваха колко досадни били мъжете и как те от немай-къде трябвало да удовлетворяват похотливостта им, а ето че самата тя чакаше с нетърпение да се спусне нощта. Никога досега не бе изпитвали по-голяма наслада. Усетеше ли вече на разсъмване, че Ричард я милва, начаса откликваше, възбудена от някоя целувка по гърдите, от устните му, долепени до вратлето й. Не че Кити стоеше и чакаше да получи удоволствие — беше й неописуемо приятно да усвоява нови и нови начини са възбужда Ричард и да му доставя наслада.