Не мислеше обаче, че е влюбена в него. Да, обичаше го — това си беше самата истина. Казваше си, че може и да е много по-възрастен от нея, но от това само е по-добър в леглото и по-приятен в общуването. Докато го гледаше обаче, не се възбуждаше, не оставаше без дъх, сърцето й не трепкаше. Топлината я плисваше само когато Ричард я докосваше или тя докоснеше него. Всеки божи ден й казваше непринудено и естествено като дете, че я обича, че тя е началото и краят на неговия свят. Поласкана, че й говори такива приятни неща, Кити го слушаше захласната, думите му обаче не трогваха нито тялото, нито духа й.
Днес обаче денят бе по-особен. Както никога досега, Кити първа прояви нежност и притисна главата на Ричард до себе си.
— Ричард! — повика го и погледна черната му, късо подстригана коса — искаше й се той да я пусне по-дълга, сигурно щеше да се накъдри.
— Хмм?
— Чакам дете.
Той застина като попарен, сетне я погледна, грейнал от радост. Скочи, вдигна я, завъртя я и я обсипа с целувки.
— О, Кити! Любов моя, ангел мой! — После обаче се поокопити и я погледна уплашен. — Сигурна ли си?
— Оливия каза, че съм заченала, макар че аз си бях сигурна.
— Кога?
— В края на февруари или в началото на март, така поне мислим. Оливия също потвърди, че си ми направил дете веднага, като нейния Нат. Това означавало, че ще имаме колкото деца си поискаме.
Той вдигна ръката й и я целуна пламенно.
— Добре ли си?
— Много добре. Още след първия път мензисът не ми дойде. Понякога ми се гади, но не като в открито море.
— Радваш ли се, Кити? Все пак стана доста бързо.
— О, Ричард, само за това съм си мечтала! Не мога да ти опиша колко щастлива съм. Наистина! Ще си имам рожбичка.
В понеделник сутрин мълвата донесе, че майор Робърт Рос бил тежко болен. Във вторник сутрин редник Бейли дойде да повика Ричард — майорът бил заръчал да се яви незабавно при него.
Бяха пренесли Рос на горния етаж, в просторната стая, която той използваше за кабинет, понеже неканените посетители трудно можеха да проникнат в нея и да нарушат уединението му. Ричард последва госпожа Морган — притеснена до смърт и както никога кротка като агънце — и когато влезе в стаята, остана изумен. Лицето на майора бе по-пепеляво и от очите му, хлътнали в черните очни орбити, той лежеше вдървено, изопнал ръце покрай хълбоците си и обърнал длани така, сякаш очаква нещо.
— Ето ме, драги ми господине.
— Морган! Добре. Застани така, че да те виждам. А ти, госпожо Морган, си свободна. Скоро ще дойде и лекарят, господин Калъм — рече Рос, без да трепва.
Не щеш ли, тялото му беше пронизано от страшен гърч, устните му се вдигнаха и устата му зейна като черна паст — колкото и да се опитваше да не стене, от гърлото му се изтръгна хлип, за който Ричард знаеше, че при друг би бил оглушителен писък. Мъчеше се човекът като грешен дявол, вкопчил с все сила ръце в завивката: ето какво, значи, са очаквали дланите му — да се хванат за нещо. Ричард зачака търпеливо, съзнаваше, че плувналият в пот Рос не иска нито състрадание, нито помощ. Накрая болката го поотпусна.
— Поне засега ми олекна — рече тогава майорът. — Калъм твърди, че било камък в бъбреците. Уентуърт е съгласен с него. Консидън и Джеймисън са на друго мнение.
— Лично аз, драги ми господине, бих повярвал на Калъм и Уентуърт.
— Така си е, и аз предпочитам да слушам тях. Джеймисън не го бива да скопи и котарак, а на Консидън му дай да вади зъби.
— Не си хабете силите, господине. С какво мога да помогна?
— Знай, че може и да не прескоча трапа. Калъм ми дава нещо, което да поразшири тръбичката между бъбрека и пикочния мехур, надява се да изхвърля камъка. Само това щяло да ме спаси.
— Ще се моля за вас, драги ми господине — каза най-чистосърдечно Ричард.
— Това сигурно ще ми помогне повече, отколкото церовете на Калъм.
По тялото му мина втори гърч, той го изтърпя безропотно.
— Ако умра, преди да е пристигнал кораб — продължи майорът, щом му поолекна, — на острова ще стане страшно. Капитан Хил си е тъпанар, а Ралф Кларк се държи общо взето като сина ми. Фади и той си е неоправен като малко дете. Между пехотинците и войниците от Корпуса на Нов Южен Уелс ще избухне война, всички непрокопсаници сред каторжниците, като се почне от Франсис и се стигне до Пек, ще вземат страната на Хил. Ще настане касапница, затова съм решил да правя, да струвам, но да изхвърля тоя проклет камък. Пък да става каквото ще.