— Ще го изхвърлите, господине, сигурен съм. Не съществува камък, който да ви прекърши — рече усмихнат Ричард. — Мога ли да помогна с нещо друго?
— Да. Вече се видях с господин Донован и с още неколцина и им позволих да извадят кремъклийките. Ти също ще получиш, Морган. Поне мускетите на пехотинците са в изправност — благодарение на теб. В Корпуса на Нов Южен Уелс не смазват оръжието и не се грижат за него, не съм споменавал на Хил за способностите ти — то оставаше да му правя тая услуга! Дръж връзка с Донован — и нямай вяра на Андрю Хюм, който застана на страната на Хил и участва в зулумите и далаверите му. Хюм е мошеник, Морган, разбира от тъкането на ленено платно не повече от мен, но продължава да стои във Филипсбърг и да крои заговори: въобразил си е, моля ти се, че те двамата с Хил владеят половината остров.
— Не мислете за друго, освен за камъка и как да го изхвърлите, драги ми господине. Няма да допуснем Хил и Корпуса да надделеят и да си разиграват коня.
— Ето, пак се почва! Върви, Морган, и си отваряй очите на четири.
Развълнуван, Ричард застана отпред на стълбищната площадка и се опита да си представи остров Норфолк без майор Рос. Й бездруго духовете бяха разбунени заради редника пехотинец Хенри Райт. Бяха го хванали да изнасилва Елизабет Грегъри, десетгодишно момиченце от Куинсбъро. За капак това бе второто такова престъпление на Райт — преди две години в Порт Джаксън го бяха осъдили на смърт за изнасилването на десетгодишно момиче, но негово превъзходителство губернаторът го беше помилвал, при условие че той прекара остатъка от живота си на остров Норфолк. Така беше прехвърлил горещия картоф на майор Рос, той да се разправя. С Райт бяха пристигнали жена му и дъщеричката му, която току–що беше проходила, но след случката с Елизабет Грегъри жената беше подала прошение още със следващия кораб да се върне с момиченцето си в Порт Джаксън. Рос й беше разрешил. Беше осъдил Райт на трикратен линч: първо в селището Сидни, после в Куинсбъро и накрая в Порт Джаксън. Линчът в Сидни бе насрочен за деня, когато майор Рос легна болен. Гол до кръста, Райт трябваше да притича между двете редици кръвожадно настроени хора — и свободни граждани, и каторжници, въоръжени кой с мотика, кой със секира, сопа или камшик.
Изнасилването на детето бе подкопало доброто име на пехотинците дори сред каторжниците, спазващи закона. Всички на остров Норфолк бяха разгневени не по-малко на губернатора Филип, който все по-често си измиваше ръцете, като изселваше престъпниците и размирниците на Норфолк — тук да им сърбат кашата.
Ричард си помисли, че Рос е напълно прав. Умреше ли, щеше да избухне война.
Но майор Рос беше от стара коза яре и не се даде току-така — не умря. Животът му вися на косъм цяла седмица, през която Ричард, Стивън и техните хора дежуреха и надаваха ухо, после болката взе да се притъпява. Лекарят — господин Калъм, не можеше да каже дали камъкът е излязъл или се е върнал в бъбрека, понеже болката не престана от един път и продължи да се обажда. Половин месец след първата криза болният вече можеше да слиза на долния етаж, а след седмица пак си беше същият преливащ от енергия, вечно подвикващ и язвителен майор Рос, когото всички познаваха и когото или обичаха, или ненавиждаха и се страхуваха от него.
Равновесието на силите беше нарушено в полза на Корпуса на Нов Южен Уелс, когато в средата на август 1791 година пристигна „Мери Ан“, първият кораб, изникнал на хоризонта след „Бдителност“ през април, и първият плавателен съд от година насам, натоварен с каторжници. С него пристигнаха още единайсет войници от Корпуса на Нов Южен Уелс заедно с жените на трима от тях и с девет деца, както и сто трийсет и трима каторжници — сто трийсет и един мъже, една жена и едно дете. След като хората слязоха от кораба, населението на остров Норфолк скочи на осемстотин седемдесет и пет души. „Мери Ан“ уж караше храна, която да стигне за пристигналите с нея в продължение на девет месеца, ала, както обикновено, който бе изчислявал колко ще изядат новодошлите, бе допуснал голяма грешка. Храна щеше да има най-много пет месеца.
Свежото попълнение се състоеше от трийсет и двама непоправими престъпници, които тормозеха отдавна губернатора Филип, и от деветдесет и деветима болни, издъхващи от глад клетници, прехвърлени в Порт Джаксън от друг кораб — „Матилда“. „Матилда“ и „Мери Ан“ бяха първите два от общо десетте кораба, поели някъде в края на март от Англия, което означаваше, че са изминали разстоянието по-бързо и са спирали по-нарядко. „Матилда“ беше пристигнала за четири месеца и пет дена, без изобщо да спира, „Мери Ан“ — горе-долу за същото време. Тъкмо това беше спасило каторжниците на борда, понеже със снабдяването им се бяха нагърбили господата Камдън, Калвърт и Кинг, доставчици и на флотилията от 1791 година. Само товарният кораб „Горгона“ на Кралската флота щял да се забави, понеже имал дълъг престой в Кейптаун, където щял да закупи възможно най-много домашни животни. Тъй като пак на „Горгона“ бе натоварена почти цялата поща — и писмата, и колетите, старите заселници на остров Норфолк въздъхнаха тежко и се примириха, че ще им се наложи да почакат още няколко месеца, докато получат новини. Божичко, каква мъка беше да не знаеш какво става по белия свят. За капак Марк Мънроу, капитан на „Мери Ан“, нямаше и представа от световните събития и не можа да внесе яснота.