Затова пък опъна сергия на правия плаж.
— Ще ти напомня едно братско обещание, Стивън — подхвана Ричард. — Можеш ли да ми услужиш с малко злато, ще ти го върна. Ще ти платя с разписки, при това с лихвите.
— На драго сърце ще ти услужа със злато, Ричард, но ще почакам, докато си в състояние да ми се изплатиш пак в злато — рече хитро примижал младият мъж. — Колко искаш?
— Двайсет лири стерлинги.
— Дребна работа!
— Сигурен ли си?
— И аз като тебе, братко, имам да взимам доста от държавата. Сигурно вече са се натрупали най-малко двеста-триста лири стерлинги, но все отлагам да ида и да си ги искам от Фриман. Живея скромно, най-често се оправям без злато и разписки. Докато ти имаш жена, семейство, да не говорим пък за новата, много по-голяма двуетажна къща.
Той затвори капаците по прозорците, бръкна в пастта на изсушената глава от акула, която беше уловил на „Александър“ — след малко изтрака пружинка и в стената се отвори вратичка. Кесията, която Стивън извади отвътре, беше натъркана — щеше да се пръсне по шевовете.
— Двайсет лири — отброи Стивън монетите в ръката на Ричард. — Както виждаш, няма да се разоря покрай заема.
— Ами ако някой си хареса пастта на акулата?
— За късмет такива трофеи са последни в списъка на обирджиите — поне аз така си мисля. — Той затвори вратичката и намести отгоре акулата. — Хайде да тръгваме, че току-виж някой ни изпреварил в пазарлъка.
Ричард купи няколко лакътя муселин на цветчета, понеже знаеше, че Кити е послъгала — слугините в Англия се обличаха във вълнени дрехи, а десет метра муселин наистина струваха три гвинеи. На съдебните заседатели явно им бе домъчняло за разплаканите, сломени девойчета. Доколкото изобщо можеше да им домъчнее за някого. Купи и евтина басма, за всекидневните дрехи, с които Кити да работи в свинарника и кокошарника, конци, игли, ножици, няколко метъра и лопати за себе си, желязна печка със скара и легенче за пепелта, както и с фурна и отгоре с отвор за кюнеца. Капитан Мънроу предлагаше и кюнци, каквито слагаха по комините на корабите — струваха по-скъпо и от печката. С останалите лири Ричард спазари плътен памучен плат, от който знаеше, че стават чудесни пеленки, както и тъмночервен вълнен шевиот, та Кити да ушие зимни палта за себе си и за новороденото.
— Охарчи се почти колкото за четирийсет и осем декара плодородна земя — отбеляза Стивън и провери дали покупките са прихванати добре с въжето за каручката. — Мънроу е обирджия.
— Земята трябва да се обработва, а тия неща ги получих даром — усмихна се Ричард. — Искам жена ми и детето да се чувстват добре, доколкото това изобщо е възможно на остров Норфолк. Климатът тук не е за платнени и вълнени дрехи, а и това, което носим на гърбовете си, вече се разпада от прането. Лондон отново и отново ни мами. Кити шие дори по-добре, отколкото готви, ще ушие дрехи, които да издържат малко по-дълго. — Той пъхна рамене в хамута на каручката и го пристегна отпред на гърдите си. Затегли я без всякакво усилие, макар че тя бе натоварена с неща, които тежаха най-малко стотина килограма. — Заповядай довечера да хапнем заедно, Стивън.
— Благодаря ти, но не мога. Ние с Тобаяс ще ознаменуваме отлитането на ония проклетници, птиците от хълма Пит, с две прекрасни едри риби, които заранта хванах на рифа.
— Майко мила, играеш си с огъня.
— Няма такова нещо. Надушвам вълнението от цяла миля.
Ричард не се и съмняваше в дарбата на Стивън да познава откъде ще задуха вятърът, какво ще бъде времето, как ще се обърне течението и дали морето ще бъде бурно — никой не познаваше природните условия на остров Норфолк по-добре от него.