„Ричард,
Само колко се радвам да получа писмо от теб! Липсва ми красивото ти лице, но благодарение на писмото отново го виждам пред себе си.
Единствената разлика между пиратския кораб и каперския е гербовото писмо от правителството на негово величество, което прибира лъвския пай от печалбите. Онова, което започна като местен сблъсък, прерасна в световна война. Английските аванпостове биват нападани почти във всички, дори в най-далечните ъгълчета на света — как впрочем светът може да има ъгли?
Не съм изненадан, че тъкмо корабите за прекарване на роби са се върнали с трофей. Особено пък «Александър» и «Татаринът». Те са с точната водоизместимост и размери. Сто и двайсет души на шестнайсет топа. Мечта! Пък и тези кораби са бързи и маневрени, плават чудесно. Освен това сега, когато търговията с роби е почти замряла, и те трябва да вършат нещо.
Ако Бристъл е в задънена улица, Ливърпул пък е на ръба на пропастта. Градът е голям, кажи-речи, колкото Бристъл, а благотворителните учреждения са една четвърт от тези в Бристъл. Хиляди хора са оставени на произвола на съдбата от енориите, които не могат да ги изхранят, понеже не получават дарения от филантропите. Тия хора буквално мрат като мухи от глад, а лорд Пенрин и такива като него в Ливърпул не са и чували думата филантропия. Ето какво става в град, където богаташите са натрупали парите си от търговия с роби.
Макар и Лондон да е обърнат на изток, милионното му население също се мъчи като грешен дявол, Ричард. Източноиндийската компания се чувства притисната до стената и се страхува от французите, които заедно със съюзниците си в Америка жънат успех след успех. Съединените американски щати! Гръмко име за някакъв си хлабав съюз между мънички колонийки, обединени от злободневни нужди — днес тия нужди ги има, утре изчезват като лански сняг. И тогава според предсказанията ми всяка колонийка ще продължи по своя си път, а Съединените американски щати ще се разпаднат и ще се превърнат в някаква си непостижима философска идея в ума на шепа блестящи, просветени, изключително талантливи люде. Жителите на американските колонии ще спечелят своята война — изобщо не съм се съмнявал в това, но в крайна сметка ще си останат тринайсет отделни държавици, свързани от някакъв си договор за взаимопомощ.
А сега една клюка, с която, сигурен съм, ще има да се забавляваш. Мълви се, че господин Хенри Кругър, американец и член на Парламента от Бристъл, е получил от краля пенсийка най-малко от хиляда лири стерлинги годишно за сведенията, които е предоставил за американците. Голям майтап, а? Цял Бристъл повтаря като курдисан, че Кругър е американски шпионин, а той, моля ти се, шпионирал за Англия!
Накрая, драги ми Ричард, ще ти кажа, че и лондонският въздух е просташки въздух, недостоен да изпълва античната ми гръд. Напук на всичко обаче аз съм добре, твърде често съм пиян като свиня, въпреки че ромът тук изобщо не може да се мери с рома на Томас Кейв.“
Докато оставяше писмото, Ричард си помисли, че както личи от последния абзац, птичките Бъргъм и Каткот са казали истината. Клетият Джем! В Бристъл се беше чувствал с вързани ръце и се беше надявал, че в грамадния Лондон няма да се натъква на спънки и ограничения. Но просташкият въздух си е просташки въздух. Лондон си имаше предостатъчно сатирици и не бе опрял до памфлетистите на Бристъл.
И така, писмата, с които Тисълтуейт продължи да обсипва Ричард, съдържаха новини, които момъкът вече знаеше, макар че сърце не му даваше да го каже в отговорите си.
— О, Джем! — възкликна той в края на 1780 година, след като прочете последното пространно послание на Тисълтуейт. — Съвсем си закъсал!
„Каква бъркотия цари в света, драги ми Ричард! Последният ни главнокомандващ сър Уилям Клинтън заряза Филаделфия, за да удържи Манхатън и съседните части на Ню Йорк. Мен ако питаш, това е все едно лисицата да се шмугне в дупката още преди хрътките да са се разлаяли. Французите признаха официално Съединените американски щати и станаха за смях и на кокошките с това умилкване около посланик Бенджамин Франклин с неговия прояден от молците калпак. Цяла Европа тръпне в очакване Екатерина, императрица на цяла Русия, да сключи договор за неутралитет с Дания, Швеция, Прусия, Австрия и Сицилия. Единственото, което обединява тези държави, е страхът от англичаните и французите.
Написах блестяща — и приета много добре! — дописка за пет хиляди и петстотинте Синове на свободата19, пленени, когато сър Хенри Клинтън превзе Чарлс Таун, и натикани по корабите на флотата ни! Представяш ли си? Дописката ми се осланяше на един невероятен факт: американските военачалници не смеят да посягат на войниците и матросите! Сигурно се досещаш какво са си казали хората от Синове на свободата, когато нашите офицери са ги скъсали от бой!
19
Патриотични дружества, противопоставяли се — първоначално нелегално, на Закона за гербовия налог и отстоявали независимостта на американските колонии. — Б.пр.