На втори ноември пристигна „Атлантик“, донесъл новина, която подейства като гръм от ясно небе и на самия майор Рос. Корабът докара и пощата — писмата и колетите, донесени от „Горгона“ чак от Портсмут. Точно така, „Горгона“ най-сетне се бе появила. Освен това с „Атлантик“ дойде и нов заместник-губернатор на остров Норфолк — капитан трети ранг Филип Гидли Кинг, който се беше върнал от Англия с „Горгона“ и бе довел годеницата си Ана Джоузефа. Когато слязоха от „Атлантик“ на остров Норфолк, тя вече бе в много напреднала бременност и за нея се грижеше младият Уилям Нийт Чапман, протеже на Кинг и (поне на хартия) негов земемер. Хората на острова, свикнали с владичеството на майор Рос, така и не можаха да определят кой от двамата: Ана Джоузефа или Уили Чапман, е по-смешен — те си викаха братко и сестро, току се кикотеха, гледаха се дяволито и привличаха всеобщото внимание с това, че си приличаха като две капки вода. Двете момчета на Кинг от Ан Инет не пристигнаха, макар че според мълвата по-големият — Норфолк, бил оставен при родителите на госпожа Кинг в Англия. Родителите на самия Кинг бяха по-строги, което накара мнозина да предполагат, че семейството на Ана Джоузефа е свикнало повече с копелетата, дали пък Ана Джоузефа и Уили Чапман не бяха…
От „Атлантик“ слязоха и капитан Уилям Патерсън от Корпуса на Нов Южен Уелс и жена му — шотландци, естествено, както и преподобният Ричард Джонсън, дошъл да дава благословия и да венчава, а също да кръсти трийсет и едното новородени на остров Норфолк. Някои от посетителите бяха дошли само за кратко. „Кралица“, корабът, току-що хвърлил котва в Порт Джаксън, трябваше да докара на острова още каторжници — този път само ирландци, натоварени в Корк.
Всичко това вещаеше край на присъствието на пехотинците. Майор Рос, лейтенант Кларк, Фади и Рос младши, и той произведен в най-ниския чин пехотинец, щяха да се качат на „Кралица“ и да си заминат от острова. Известно време щяха да останат в Порт Джаксън и да изчакат „Горгона“ да се върне от дългото си пътуване до Калкута в Бенгалия, където се въдеха яки, издръжливи говеда. Бяха минали доста години, откакто онова държавно стадо се бе изгубило в Порт Джаксън, но и досега от него нямаше ни вест, ни кост.
Божичко, каква бъркотия! Каква суматоха! Всичко бе станало сякаш за миг — корабите и командващите идваха и си отиваха, а гърлата за изхранване се увеличаваха. Старите заселници на острова ходеха като зашеметени и се питаха как ли ще свърши всичко това.
Капитан трети ранг Кинг бе ужасен от онова, което завари на любимия си остров Норфолк. Дявол го взел, мястото не се различаваше особено от онова свърталище на бандити Порт Джаксън, само дето постройките тук бяха дървени. Ами губернаторската къща! Как да заведе годеницата си да живее в такава порутена, паянтова, ужасно малка колибка? И то под крилото на оная простачка, госпожа Морган, излязла да го посрещне, издокарана в обичайната си премяна! Кинг смяташе да й покаже вратата — колкото по-скоро, толкова по-добре.
Настроението му не се подобри особено, когато научи, че домашните животни — а те не бяха никак малко, — с които по свой почин се бе сдобил в Кейптаун, не са понесли добре пътуването с „Горгона“ — на острова с „Атлантик“ бяха прехвърлени съвсем малко от закупените добичета: шепа овце, кози и пуйки, които беряха душа, и ни една-едничка крава.
О, всичко тук беше толкова занемарено и порутено! Как майор Рос бе допуснал неговата перла насред океана да падне толкова ниско? Но какво да очаква човек от един простак шотландец от морската пехота! Преизпълнен с мисълта за собствената си значимост, Кинг, у когото поне в момента надделяваше келтското, се запретна да върши големи дела, макар и да се беше отчаял, че остров Норфолк ще му даде тази възможност. Нали по душа си беше романтик, най-искрено бе очаквал да завари селище с население над хиляда и двеста души да изглежда точно както някогашното селце, където бяха живели сто четирийсет и седем души. Единственото обнадеждаващо нещо освен малката сладка Ана Джоузефа бе, че запасите му от портвайн бяха едва ли не неизчерпаеми.