Двамата с майор Рос, с когото бяха обречени да съжителстват най-малко няколко дена, се изгледаха на кръв, като псета, които се чудят кое ли ще надделее, ако се сджафкат. С присъщата си безпардонност майорът нито се извини, нито взе да се оправдава за окаяното състояние, в което се намира островът, и се ограничи само да преразкаже накратко онова, което бе изложено в документите и регистрите по-подробно. В трапезарията на губернаторската къща, където за жалост нямаше къде игла да падне, двамата се разминаха на косъм с бурната кавга благодарение на преподобния Джонсън, прословут, със своята тактичност, на неразлъчните Ана Джоузефа и Уили Чапман, на вкусните гозби, пренесени от госпожа Морган, и на няколкото бутилки портвайн.
Капитан Уилям Хил от Корпуса на Нов Южен Уелс направи всичко по силите си да съсипе и без това опетнената репутация на майор Рос, като изтипоса неколцина каторжници, подбрани лично от него, да свидетелстват под клетва пред преподобния Джонсън и лекаря господин Уилям Балмейн, дошъл да заеме мястото на Денис Консидън. Хил и Андрю Хюм се запретнаха да хвърлят кал по майора, който обаче се бранеше със зъби и нокти. На бърза ръка доказа, че каторжниците са негодници, подсторени от Хюм и Хил да лъжесвидетелстват. Битката неминуемо щеше да продължи в Порт Джаксън, но сега-засега воюващите страни обявиха временно примирие и се заеха да опаковат и разопаковат багажа по денкове и сандъци.
Ричард правеше всичко възможно да не се набутва между шамарите. Беше му много мъчно, че майор Рос си заминава, но далеч не бе сигурен, че иска да вижда как лейтенант — о, пардон! — капитан трети ранг Кинг заема мястото на майора. Каквито и недостатъци да имаше Рос, той при всички положения си бе реалист.
Официално предаването на щафетата се състоя в неделя, тринайсети ноември, след службата, отслужена от преподобния Джонсън. Пред къщата на губернатора беше събрано цялото многобройно население, пред което бе прочетена заповедта за назначаване на капитан трети ранг Кинг. „Атлантик“ се канеше да отплава, „Кралица“ се изтегляше към Водопада — на заранта двата кораба щяха да вдигнат котва. Майор Рос се обърна към новия заместник-губернатор с молба всички задържани в затвора каторжници са бъдат освободени, а на наказаните за едно или друго провинение да бъде простено, Кинг великодушно прие.
— Остава само да се целунем — каза майорът на Ричард, когато множеството започна да се разотива. — Поразходя се с мен, Морган, но нека жена ти избърза напред с Джоуи.
„Късметът не ме напуска“, помисли Ричард и кимна на Кити — да тръгва без него. Съвсем наскоро се беше споразумял с Рос да наеме като черноработник и момче за всичко Джоузеф Лонг, който имаше да излежава четиринайсетгодишна присъда и щеше да струва на Ричард десет лири стерлинги, годишно. Бе умувал дълго и накрая беше решил, че простодушният верен Джоуи е за предпочитане пред доста други. Мнозина сред новопристигналите бяха обущари, затова майор Рос на драго сърце се раздели с Джоуи. Тази промяна в занятието бе добре дошла и за Джоуи — капитан трети ранг Кинг надали бе забравил как му е съсипал най-хубавия чифт обуща.
— Радвам се, че имам възможност да ви пожелая на добър път, драги ми господине — подхвана Ричард, както крачеше бавно. — Ще ми бъде много мъчно за вас.
— Не мога да ти отговоря със съвсем същия комплимент, Морган, но трябва да ти призная, че винаги ми е било приятно да виждам лицето ти и да слушам какво ми казваш. Ненавиждам острова точно колкото Порт Джаксън, или Сидни, или както там им е хрумнало да го наричат. Ненавиждам и каторжниците. Ненавиждам пехотинците. Ненавиждам и тъпата Кралска флота. Задължен съм ти, задето ми препоръча жена си, оказа се точно каквато ми я описа — отлична къщовница, при това не се опита нито веднъж да ме прелъсти. Признателен съм ти и за дървения материал, и за рома. — Рос млъкна, позамисли се, сетне добави: — Ненавиждам и ония негодници от Корпуса на Нов Южен Уелс. Със сигурност ще си платят, и то с лихвите, не се и съмнявай в това. Идеалистите от флотата ще пуснат в тоя край на света глутница вълци, вълци, предрешени като войници от Корпуса на Нов Южен Уелс, към които, подозирам, ще се присламчат и вълците сред пехотинците, например онзи никаквец Джордж Джонстън. И те като мен пет пари не дават за каторжниците и за селищата, където са заточени, аз обаче ще се прибера в Англия без пукната пара в джоба, докато те ще се върнат богати като крезове. И то благодарение главно на рома, помни ми думата. Ще забогатеят за сметка на дълга, честта, краля и държавата. Помни ми думите, Морган! Точно така ще стане.