— Как се казва?
— Знам ли го! Нещо от рода на Флипъри Мипъри. Викам му Пади, почерпих го вкусен обяд — хляб и зеленчуци. Имаше и студено месо. Човек няма как да бичи дърветата, ако не е хапнал добре, трябва отново да го напомня на господин Кинг.
Не щеш ли, Кити прихна в звънък смях и плесна с ръце.
— О, Ричард, стига си ни занимавал с тия твои триони! Стивън има страхотни новини.
— Хиляди извинения, пак не можеш да вземеш думата от мен. Казвай сега!
— Сутринта Кинг ме повика при себе си и ме уведоми, че съм официалният лоцман на остров Норфолк. Мен ако питаш, те двамата с майор Рос сигурно са обсъдили надълго и нашироко колко много лодки, скутери и ладии са се разбили на рифа само защото не са спазили заповедите и не са се съобразили със сигналите да не се опитват да стигнат до брега. И дори са престъпвали нарежданията и съветите да не се връщат на корабите откъм плажа. Ето защо отсега нататък само аз и никой друг ще давам нареждания, каквото и да мислят по въпроса лоцманите на корабите. Моята дума е закон — включително за корабите, канещи се да хвърлят котва край острова — аз ще им казвам дали да навлизат в залива, или да ходят на Водопада, или пък да заобиколят откъм страната на залива Бол. Аз съм лоцман! Де да бях такъв и когато „Сириус“ беше тук, за нищо на света нямаше да допусна да заседне на рифа.
— Това наистина е прекрасно, Стивън! — ахна с грейнали очи Кити.
Ричард го дръпна за ръката.
— Това не е всичко, нали?
— Да, има още, признавам. — Сияеше целият — прекрасен мъж малко над трийсетте, пред когото се бе ширнал цял един нов свят. — Назначен съм в Кралската флота с временен чин юнкер, но веднага щом капитан трети ранг Кинг получи разрешение от негово превъзходителство губернатора, ще бъда произведен в чин лейтенант. Тогава вече сигурно ще ме зачислят на кораб в пристанището на Портсмут. Но засега оставам тук, не се паникьосвай. А щом ми намерят истинско място като за лейтенант, вече ще се наложи да се разделим. Ала това предстои в далечното бъдеще. Междувременно съм лоцман, не след дълго ще бъдеш длъжен да се обръщаш към мен с лейтенант Донован. В свободното време ми възложиха да ръководя дърварите, изсичащи боровете по баира Джордж, така че — сбогом, отвратителна каменна кариеро!
— Това трябва да се полее — оповести Ричард, след което стана и бръкна зад книгите върху лавицата. Извади от там бутилка. — Ром мое производство — отбран букет „Морган“. Майор Рос ми отля доста, но още не съм го опитал. Хайде да видим бива ли го местния ром, след като е отлежал в буре заедно с малко от бристълския еликсир — колкото за вкус.
— За твое здраве, Ричард! — Стивън вдигна чашата и отпи с очакването да трепне и да се свъси. Но върху лицето му се изписа изненада и той отпи още една — вече юнашка, глътка. — Браво на теб, Ричард! — Вдигна чашата и по посока на Кити. — А сега да пием за Кити и за детето, държа да му бъда кръстник, така да знаете! Дано е момиче — ще я кръстим Кейт.
— Защо пък Кейт? — учуди се Кити.
— Защото в тоя край на света е за предпочитане да бъде опърничава, а не някоя свита душица — ухили се Стивън. — Недей да пребледняваш, мила ми майчице. Все ще се намери мъж, който да я укроти.
— Ами ако е момче? — попита милата майчица.
Отговори й Ричард:
— Първият ми син ще се казва Уилям Хенри и всички ще му викат само така — Уилям Хенри.
— Уилям Хенри ли? Хубаво име — одобри доволна Кити.
Стивън се надвеси над чашата и въздъхна нечуто. Значи Кити не знаеше. Щеше ли изобщо да узнае някога? „Кажи й, Ричард! Изплачи си душата пред жена си като пред равна, умолявам те!“
— И аз имам новини, лейтенанте… и дано някой ден станеш адмирал — оповести Ричард и вдигна чашата към Стивън. — Томи Краудър е получил от господин Кинг заповед да направи регистър на земята и на собствениците, на участъци. Мен ще ме впише като Ричард Морган, свободен гражданин, собственик на четирийсет и осем декара, закупени с лични средства, а не дарени от Короната. Ще ми дадат безплатно още четирийсет декара в Куинсбъро, в изсечения пояс. Ще ги получа някъде следващия юни като безвъзмездно дарение от Короната. И така, при Моргановия поток ще отглеждам пшеница, а в Куинсбъро — царевица, с която да си изхранвам свинете. — Той вдигна повторно чашата. — Пия отново за теб, лейтенант Донован, и съм ти признателен за всички добрини, които си ми правил през годините. Дано някой прекрасен ден командваш сто топа в голяма морска битка срещу французите, а после да те произведат адмирал. Обърни се, Кити, и не гледай.