Нито звук.
— Кити! — извика той и изкачи на бегом трите стъпала към входната врата. — Тук съм! — чу се тих гласец.
С разтуптяно сърце Ричард се втурна като хала през вратата и огледа от край до край стаята. От Кити нямаше и следа. Значи беше в спалнята — майко мила! Почнало се е!
Кити седеше, облегната на възглавниците в леглото — извърна лице към Ричард и го озари с блажена усмивка.
— Ела, Ричард, да се запознаеш с щерка си — рече му. — Кажи добър вечер на Кейт.
Нозете му се подкосиха, но, криво-ляво, той успя да стигне при леглото и да се отпусне тежко на крайчеца.
— Кити!
— Погледни я, Ричард! Не е ли красива?
Загрубелите от работа ръце му протегнаха малкото стегнато вързопче — божичко, не беше честно той да се грижи толкова много за ръцете си, а дланите на Кити да са тъй мазолести! Пое вързопчето и отмести леко пеленката, за да види мъничкото сбръчкано личице — устицата образуваше съвършено „О“, клепачите бяха поотекли, кожата бе твърде мургава, та да се червенее, а отгоре се виждаше кичурче гъста черна коса. Океанът от любов се отвори и погълна Ричард — той се остави безропотно на мощта му и се озова във вълшебно царство. Надвеси се, целуна скимтящото създание по челцето и усети как очите му се пълнят със сълзи.
— Умът ми не го побира. А уж беше добре, когато днес следобед те оставих. Не ми каза нищо.
— Нямаше какво да ти казвам. Наистина се чувствах добре. Стана внезапно. Водата ми изтече, проряза ме остра болка, после усетих главицата. Постлах на пода чист чаршаф, клекнах и родих. Всичко стана за някакъв си четвърт час. Веднага след като изхвърлих плацентата, намерих конец, завързах пъпната връв и я отрязах с ножиците. А тя, моля ти се, като ревна — страшно гласище, не е за разправяне! Умих я, почистих пода, накиснах чаршафа и се окъпах — похвали се гордо Кити, грейнала от самодоволство. — Не проумявам защо хората се притесняват толкова много. — Отмести края на домашната си басмена рокля и извади прелестна гърда с набъбнало тъмночервено зърно. — Вече имам и мляко, макар че Оливия ме предупреди да изчакам малко, преди да кърмя. Не съм ли умна, а, Ричард?
Като внимаваше да не затисне новороденото в пеленките, Ричард се надвеси и целуна страстно Кити по устните. Избърса сълзите по лицето си и с грейнали от обожание очи се усмихна плахо.
— Много си умна и оправна, жено. Направила си го така, сякаш ти е за двайсети път.
— Нямам теглилка, не мога да я премеря, но според мен си е добре, както и на дължина. Прилича на Морганови, не на Кларкови.
Ричард се взря в личицето на Кейт, за да провери, но не видя никаква прилика.
— Единственото, което виждам, жено, е, че е чудно хубава. — Сетне се взря и в Кити. Изглеждаше изтощена, ала сияеше, сякаш не се е излагала на никакви опасности. — Добре ли си? Ама честно?
— Добре съм, честно! Само съм малко уморена. Излезе толкова лесно, че дори не ме боли. Оливия ме посъветва да съм клекнела. Това било естественото положение. — Кити отново пое Кейт и я погледна. — Ричард! — възкликна укорно. — Одрала ти е кожата! Толкова ли не виждаш?
— Наистина ли искаш да я кръстим Катерин — като теб?
— Да. Две Катерини — една Кити и една Кейт. А следващото момиченце ще кръстим Мери.
Сега вече Ричард не се сдържа — даде воля на сълзите си, докато Кити не остави новороденото и не го притисна до себе си.
— Обичам те, Кити. Обичам те повече от живота си.
Тя отново отвори устни и понечи да каже нещо в същия дух. Ала точно тогава Кейт нададе вой — беше огладняла. Затова и Кити само рече:
— Чуй, моля ти се! Мен ако питаш, Стивън е прав — ще отглеждаме опърничава млада дама. Край, не издържам. Ще я накърмя.
Извади ръце от ръкавите на роклята, остави я да се смъкне до кръста й, разпови мъничкото създанийце и го допря, както беше голо, до кожата си със сладостно удоволствие, което направо сломи Ричард. „О“-то на малката устица се впи в зърното на подложената гърда, Кити въздъхна от удоволствие.