— Е, и аз мога да сторя нещо — изсъска през зъби Ричард. — Ще убия Лизи Лок.
— На друг ги разправяй тия, не си способен на такова нещо!
— Докато Лизи е жива, дъщеря ми се води незаконородена. Същото ще бъде и с другите деца, които Кити ще ми роди.
— Защо не погледнеш нещата по-иначе! — взе да го предумва Стивън. — Лизи се е уредила добре при Том Скъли, двамата си живеят чудесно, но Скъли бързо разбра, че не му е отръки да обработва ниви, и от зърно се прехвърли на домашни птици. Рано или късно ще разпродаде всичко на острова и ще се махне оттук. Пехотинците, заселили се на Норфолк, шушукат, че искал да посети Кате и Бенгалия, преди да е остарял. Нима смяташ, че ще отплава към Изтока без своята Лизи Лок?
Ричард затвори очи и се сгърби унило.
— Добре де, ще погледна нещата от тази страна. Накъде биеш? Че ако Лизи наистина замине за Изтока, мога да поизчакам и да заявя, че не съм женен ли?
— Ами да! Ако ножът опре до кокала, ще бутна нещичко на някой измамник в Лондон да напише уж от името на търговец в Уомпоа трогателно писмо, с което да извести достопочтените шерифи в Глостър, че госпожа Елизабет Морган, по баща Лок, се е споминала в Макао и дали в Глостър знаят нещо за нейните роднини? Това ще докаже, че Лизи е мъртва, и тогава вече можеш да се ожениш за Кити.
— Непоправим си, Стивън.
Но замисълът не беше никак лош — Ричард отвори очи и успя криво-ляво да се усмихне.
— Какво означава това мило утешително слово, в което спомена и Лондон? Да не би в скоро време да ни изоставиш?
— Още не знам нищо със сигурност, ако не броим, че ме повишиха в лейтенант, но и това ще стане.
— Ужасно ще ми липсваш.
— И ти на мен.
Стивън прегърна Ричард през раменете и го поведе с бавна стъпка към къщи. Беше се поуспокоил. Поне външно. Да опустее дано тоя дърт сухар — преподобният Джонсън!
— Той се коси много повече от мен — сподели Кити, след като Стивън й разказа какво се е случило. Ричард бе отишъл на вира, който бе направил за къпане, за да се изчисти от стърготините и да отмие гадното чувство от срещата с Томас Рестъл Краудър. — Мъчно ми е, че Кейт не носи името Морган, но нима това я прави по-малко дъщеря на Морган? Пък и какво е бракът? На хартия поне половината от нас, каторжничките, не сме омъжени, ала от това не ставаме по-малко съпруги. Чудо голямо, все ще го преживеем, наистина, Стиви.
— Ричард е много набожен, Кити, затова му е изключително трудно да преглътне, че в очите на англиканската църква децата му са незаконородени.
— Щом Лизи умре, а тя вече си е на възраст, няма да бъдат незаконородени — рече ведро Кити.
Как да й обясни човек, че и да се венчаят след време с Ричард, това не ще заличи позорното петно? Стивън реши, че не си струва и да опитва. Вместо това гушна Кейт.
— Здравей, прасковке! Здравей, малкото ми ангелче!
— Кейт не е никакво ангелче — правилно я нарече опърничава. Да знаеш само колко е вироглава — науми ли си нещо, на две не става. Божичко, Стивън, на някакви си шест месеца е, а ни разиграва като маймуни, командари ни с желязна ръкавица.
— А, не — възрази Стивън, вторачил усмихнати очи в сериозното личице на момиченцето, после го целуна и по двете бузки. — Не й трябва желязна ръкавица, за да води за носа Ричард. Предостатъчно й е и перце. Нали, Кейт? Къде ли се запиля твоят Петручио? В какъв ли вид ще ни се яви? — възкликна той и върна детето на Кити.
— Петручио ли?
— Героят на Шекспир, укротил опърничавата Кейт. Не ми обръщай внимание, казах го напосоки.
Настана мълчание. С примряло сърце Стивън се любуваше на тази мадона от остров Норфолк в долнопробна басмена рокля. Където й да я бе запратил животът, Кити пак щеше да бъде най-добра тъкмо в това — да отглежда деца. С всеки друг това яко невръстно момиченце щеше да палува и да създава големи главоболия, но виж, с Кити наистина си беше прасковка, ангелче. Яките котки раждат яки котенца. А Кити беше точно това — котка, създадена да ражда.
Какво друго беше ли? Е, не блестеше с ум, но в никакъв случай не беше и глупава. От грозотията, спотайвала се в гората, не бе останала и следа. През двете години, откак живееше с Ричард Морган, Кити бе разцъфнала, беше се превърнала в невероятно изкусителна жена, макар и невзрачна в лице. Въпросът беше: обичаше ли тя Ричард? Стивън не беше сигурен просто защото самата Кити нямаше отговор на този въпрос. Виж, в леглото Ричард явно я привличаше неудържимо. „Заради това тя е привързана към него, а също заради децата, но… Инак той не я привлича никак — умът ми не го побира защо. Дали заради годините! Невъзможно! Те изобщо не му тежат.“