Това, че пристигнахме първи в Ботаническия залив, бе най-доброто и същевременно най-лошото. Никой, ама никой, Джем, не знаеше какво да прави, дори онзи тъжен несретник губернатор Филип. Пътуването не бе обмислено и подготвено. Никой в Уайтхол69 не бе помислил за снабдяването, а доставчиците ни мамеха и в количеството, и в качеството на дрехите, инструментите и другите най-нужни вещи, докарани с корабите. Представям си как е щял да погледне Юлий Цезар, ако би могъл да разбере отнякъде на какво са ни обрекли.
И аз не знам как, но все пак оцеляхме през първите пет години от този зле замислен и проведен експеримент в живота на толкова много мъже и жени. Нямам представа как отървахме кожата, знам само, че това вероятно показва колко държелив и упорит е човекът. Би било невярно да кажа, че Англия ни е дала още една възможност. Обратното, не ни даде никаква възможност, била тя първа или последна. По-скоро се държахме, както ни повеляваше собствената природа. Някои просто се зарекохме да оцелеем и след като оцеляхме, едни останахме тук, други побързаха да се приберат в «родината». След като оцеляхме, някои бяхме решени да започнем от нулата, с каквото разполагаме, и да се опитаме да постигнем възможно най-много. Причислявам себе си към втората група — преди да ни изтекат присъдите, докато бяхме каторжници, работехме, без да жалим сили, гледахме да не си навличаме гнева на началниците, а те на свой ред не ни наказваха, не ни налагаха с камшика и не ни оковаваха, в някои случаи бяхме по-ниски и от тревата, в други гледахме да помогнем. След като бяхме оправдани или присъдата ни изтечеше, получихме земя и се заехме с нещо, което не бяхме правили никога дотогава — да я обработваме.
Колко много от себе си изгуби Англия! Пропиля ума, искреността, изобретателността, усърдието на толкова много хора! Цял поменик от качества и достойнства, които, тръгна ли да изброявам, няма да ми стигне мястото. И всички тези хора гниеха по английските тъмници и плаващи затвори! Какво й става на Англия, защо е толкова сляпа, та хвърля на вятъра като напълно излишно такова богатство?
Защо да си кривя душата, на пръсти се брояха онези сред нас, които си даваха сметка що за хора сме. За себе си знам, че не бях наясно какъв човек съм. Онзи кротък, търпелив Ричард Морган, който не намери сили да се притесни, че е допуснал да изгуби цели три хиляди лири стерлинги, вече е мъртъв, Джем. На него му липсваше хъс, той си траеше, примиряваше се с всичко и беше малък. Страдаше като всички останали — не можеше да преглътне загубата на най-близките си хора. Имаше пороците на всички останали — интересуваше се само от себе си и от нищо друго. И радостите му бяха като на всички останали. Добродетелите също — вярваше в Бога и в родината.
Ричард Морган възкръсна сред море от мъка — сега вече страданията на другите са по-непоносими за него, отколкото собствените му несгоди. Той вече не приема нищо за чиста монета, говори само когато е нужно, пази с живота си хората, които обича, и онова, което е спечелил с кървав труд, не се доверява, кажи-речи, на никого и се уповава на един-единствен човек — на самия себе си.
Трагедията, Джем, е, че въпреки новото начало довлякохме тук с нас и най-лошото от Англия: бездушната наглост на онези, които ни управляват или могат да повлияят върху съдбата ни, неписаните закони, според които някои хора са по-добри от други само защото са се издигнали в обществото или са богати, дамгата на сиромашията и бедняшкия произход, заблудата, че Короната и църквата са непогрешими, позора, с който са белязани незаконородените.
Затова се страхувам за децата си, принудени да носят бремето и на моите, и на своите грехове. Все пак храня за тях надежди, каквито не съм могъл да имам за децата си в Бристъл. Тук те, Джем, имат простор да летят. Има простор да се утвърдят и да значат нещо. И като теглим чертата, какво повече бих могъл да искам от Бога?
Смятах да ти напиша дълго-предълго писмо, ала виждам, че вече ти казах каквото имах да ти казвам. Пази се, грижи се и за Стивън, по когото ти пращам своята любов, и ми пиши в най-скоро време. Сега корабите пристигат от Англия до тук за някаква си половин година, а има и платноходи, които спират на остров Норфолк, за да заредят вода на път за Кате, за залива Нутка или Отахеите. При повечко късмет ще успея да ти отговоря на писмото, преди да са ми се народили още много деца. Все не мога да отуча Кити от навика да зачева, а на мен ми е слаб ангелът, малко ми трябва. Как да се сдържа, когато ми преметне крак?
69
Английското правителство — от името на улица в центъра на Лондон, където се намират някои от най-важните министерства и други правителствени учреждения. — Б.пр.