С Божията благодат и благодарение на добротата на хората не мога да се оплача от съдбата си.“
Подписа се, сгъна ъглите на листа така, че да се срещнат в средата, разтопи малко восък и натисна печата. „РМ“ в окови. После остави писмото върху масата, наведе се да духне пламъка на светилника и отиде при Кити.
От авторката
Това не е краят на сагата за Ричард Морган — тепърва му предстои дълъг живот, изпъстрен с много перипетии, премеждия и съдбовни обрати. Надявам се да продължа разказа за него.
Войната за независимост в Америка хвърля в смут Европа и обърква живота там така, както малцина са очаквали. Оттогава всички сме единодушни, че конституцията на една нация въплъщава нейните закони, дотогава обаче на никого и през ум не му е минавало, че един народ изобщо може да съществува без монарх на върха на социалната пирамида, и се е смятало, че хората от ниските и средните етажи на обществото не могат да имат еднакви права с богатите и високопоставените.
Сред по-неизвестните последици от независимостта на американски те щати е създаването на британската колония Нов Южен Уелс — горе-долу по същото време преселниците се установяват и на остров Норфолк. Съвременните историци далеч не са единодушни в мнението си защо Британската корона е решила да превърне в колония един почти непознат квадрант върху земното кълбо с неизследвани геофизически особености. Според някои специалисти в тази област експедицията до Нов Южен Уелс е замислена и осъществена с една-едничка цел: да се намери място, където да се изселват безпомощните жертви на най-жестоката в Западна Европа наказателна правна система. Други обаче отстояват становището, че за експедицията са натежали и по-възвишени идеали и философия.
Не претендирам, че съм достатъчно начетена, за да внеса яснота в този спор. Твърдя само, че след като става невъзможно престъпниците с влязла в сила присъда да се изселват за принудителен труд в тринайсетте американски колонии, Британската коронарен дава сметка, че трябва да намери място, на което да ги извозва и което да е от отделено от Англия най-малкото с един океан. Точно тогава избухва Френската революция. Не само в Ирландия, но и в Шотландия и Уелс се надига все по-голямо недоволство и това подклажда допълнително желанието експериментът със затворниците на другия край на света да успее. Историята на първите десетилетия от съществуването на Нов Южен Уелс и остров Норфолк не потвърждава заселилите се там да са се радвали на благополучие и дори да са произвеждали достатъчно, за да се изхранват без външна помощ, тя обаче предлага множество доказателства, че дори и Британската корона да се е ръководела от по-възвишени идеали и философия, мястото наистина е било изключително подходящо за заточението на каторжници, размирници, политикани и несретници — там те, общо взето, са могли да преживяват, без да представляват опасност за родината.
Лично за мен най-любопитната страна в това велико преселение е характерът на тези опитни животинчета — каторжниците, и блажената вяра на Британската корона, че единственото, което трябва да направи, е просто да го направи. Успехът на този експеримент се дължи в най-голяма степен именно на характера на тези хора — каторжниците. Затова и предпочетох да напиша роман за зараждането на онова, което след време (през 1901 година) ще се превърне в Австралийски съюз, така, както са го видели каторжниците.
Защо тези хора са били осъдени? Какви престъпления са извършили? Как е работело английското правосъдие? Какви права са имали обвинените в углавно престъпление? От каква среда са произлизали? Разбирали ли са се помежду си? Какво е крепяло духа им, след като са били откарани в едно напълно непознато място, което далеч не е било райско кътче? Защо, след като е изтекъл срокът на присъдите им и те са скътали достатъчно пари, за да се върнат в „родината“, сравнително малко от тях са се прибрали в Англия? Какво им е помагало да не се прекършат духом? Как са понасяли жестокия, бездушен наказателен режим от онова време? И какво толкова са му харесали на това напълно непознато, сиво място?
Втората част на романа е посветена не толкова на Нов Южен Уелс, колкото на остров Норфолк. Тази педя земя насред Тихия океан си има своя богата, многообразна история.