Английската корона прави три последователни опита да я колонизира, първите два от които, известни като Първото и Второто заселване, са неуспешни и островът е обезлюден. Стане ли дума за необяснима жестокост, повечето хора се сещат за ужасното Второ заселване (1825–1855); през Първото (1788–1813) също има изстъпления, но заселниците живеят много по-спокойно.
Третото заселване също представлява опит за масово заточение. През 1856 година потомците на хората, вдигнали бунт на кораба „Дар“, и техните жени — таитянки, са изселени всички вкупом от остров Питкерн и са преместени на по-големия и плодороден остров Норфолк, който да им стане нова родина. След време някои от изселените се завръщат на Питкерн, където техните потомци живеят и до ден-днешен.
Така нареченото Трето заселване се увенчава с успех — според мен, защото питкернци са островитяни в истинския смисъл на думата. Умеят да се оправят и на земя с мъничка площ, изискваща съвсем друг начин на живот и управление, отколкото големите държави. През 1979 година остров Норфолк получава ограничено самоуправление, въпреки това и досега е подчинен на волята на далечната метрополия. До 1914 година влиза в териториите, владение на Британската корона, същата година обаче минава на подчинение на Австралийския съюз; различните австралийски правителства и техните назначавани, а не избирани от народа наместници проявяват същата арогантност и неразбиране към по-особената природа и потребности на остров Норфолк и жителите му, както и техните предходници от Великобритания. Затова и човек се пита какво ли Австралия, самата тя векове наред жертва на колониализма, е научила за това явление: хората, населяващи подчинените й територии в Индийския океан, страдат още повече и от жителите на остров Норфолк.
Източниците, от които бихме могли да черпим сведения, са твърде богати, но често пъти (както в случая с обществения архив в Кю, Лондон) поради непростим недостиг на средства са в окаяно състояние и им липсва систематизация. Както и при написването на римската сага, съм склонна да се осланям в много по-голяма степен на първоизточниците, отколкото на съвременните трактати и научни трудове. Всеки, заел се да изследва и изучава един или друг исторически период, задължително трябва да се върне към първоизточниците, ако иска да си състави мнение и представа.
Не съм включила библиография по простата причина, че тя ще се разпростре върху много страници и ще се състои не само от книги, но и от документи. Но който проявява интерес и иска да получи такава библиография, нека ми пише чрез издателите.
Длъжна съм да благодаря на доста хора за предоставената помощ и сведения.
На първо място сред тях е доведената ми дъщеря Мелинда, която се вдигна и отиде чак в Кю, Бристъл, Глостър, Портсмут и други селища в Англия, а също прерови историческите архиви в Сидни, Канбера и Хобарт. Материалите, с които се върна, се оказаха неоценими.
Трябва да благодаря и на певицата и актрисата Хелън Реди, друга от многото праправнуци на Ричард Морган. Тя хвърли огромни усилия, за да проследи пътя на Ричард Морган, и накрая ми предостави невероятни документи.
И на последно, но не и по значение, място, моите благодарности на господин Лес Браун, който познава както никой друг историята на остров Норфолк, независимо кое точно заселване ви интересува. Лес е един невъзпят герой на историята, но ето че аз го възхвалявам на всеослушание, та да чуят всички.