От историческите източници личи, че славяните, които са влизали в състава на българските държави, са придобивали същите държавни и военни рангове, както и самите Кубратови и Аспарухови българи. В ранните български надписи наред с велможите, които носят древни български имена, се срещат и велможи, които носят славянски имена и старинни български титли. Например: НЕСУНДИК БАГАТУР, СТАС ЧЪРГУБИЛЯ, ОСТРО-БОГОИН, СЛАВНАС БАГАТУР-БАГАИН /вероятно преиначено от Славун/, боляринът ЧЕСЛАВ от двора на Борис, БОГДАН ИЧИР-ГУ БОИЛА, ВОЙТЕХ /Георги Войтех/ от рода на КАВХАНИТЕ и др. Някои от тези славянски по произход велможи са изпълнявали твърде високи функции в Аспарухова България — например вождът на северите Славун, Крумовият пратеник Драгомир, натоварен да води преговори с Византия, Стас чъргубиля, който е изпълнявал ролята на външен министър при Борис в 866–869 г., Чеслав, на когото Борис поверил грижите за св. Ангеларий, или Несундик /Сондоке/ багатур, който е бил специален пратеник на българския владетел на Осмия вселенски събор и пр.
Особено бързо нараства броят на титулованите с висши държавни звания славяни към края на X век през царуването на Самуил. Между най-видните негови царедворци откриваме следните славянски имена: Добромир — господар на Верея, Драгшан — господар на Воден, болярите Драгомъж, Тихон /Димитрий Тихон/, Зарица и др. Броят на тези несъмнено славянски по произход големци в Самуиловия двор е почти толкова голям, колкото и броят на големците с източни древнобългарски имена — КРАКРА /от перс. „кракра“ — украшение/, ИВАЦ /ср. перс. име Иваз/, ЕЛЕ-МАГ /от бълг. „елем“ — първи/, СЕРМОН, НЕСТОНГ и пр.
От имената на ичиргу боилата Богдан и последния български кавхан Войтех /1072 г. / личи, че през X–XI в. най-висшите държавни служби след царя са били еднакво достъпни за хората с древнобългарски и славянски произход. Същевременно издиганите на тези служби славяни са получавали по традиция старинни български дворцови звания, което показва, че обща за цялата държава е била не славянската, а древнобългарската държавна система.
Явно е, че откритият достъп на всички мъже до военната власт в зависимост от техните лични качества, характерен за българската държавност, е давал в равна мяра възможност не само на българите от потеклото на Аспарух, но и на най-изявените славянски поданици да достигат до най-високите стъпала на държавната йерархия. С това българската държава изпъква не само като добре организирана, но и като доста напредничава за времето си държава, тъй като откритият достъп до властта за всички съсловия и етноси по онова време се е срещал твърде рядко дори в европейските държави. Активното приобщаване на балканските славяни към българската държавна система е довело до това, че една от най-висшите древнобългарски държавни титли ЖОПАН твърде скоро е станала обща за българите и съседните с тях славяни. И ако в най-ранните надписи се откриват само българи, които носят тази титла, например двамата велможи БОИЛА ЖОПАН и БОЙТАУЛ ЖОПАН от надписа, намерен в Надь сент-Миклош, или ТОРТУНА ПИЛЕ ЖОПАН в надписа на прабългарски език от Преслав, по-късно същото звание се разпространява нашироко на Балканския полуостров и прониква дори сред сърбите и власите, чиито най-известни владетели са Стефан жупан и Мирча жупан.
Отвореността на българската държавна система е изиграла решаваща роля за разпространението на споменатата титла сред съседните с българите народи. И поради това, за най-ранните сръбски и влашки васални владетели е било белег на чест да прикачат към имената си българската по произход титла жупан. Тя широко се е разпространила сред тях поради откритостта на българската държава, която проф. Петър Коледаров с основание нарича федеративна държава. Това е свързано с масовото приобщаване на все нови и нови славянски племена към ранна България, довело както до нейното необикновено бързо териториално разширение, така и до въздигането на езика на българските славяни в ранг на официален държавен и църковен език в края на IX век.
Една особеност на ранните българи, възникнала под влиянието на техните държавни традиции, е обичаят им да кръщават децата си с високи и престижни държавни титли. В България и до днес са се запазили старинните имена Кано, Кануш, Бано, Банко и др., произхождащи от старинните титли КАНА и БАН. В най-старите надписи, оставени от Аспаруховите българи, се откриват хора, които носят като лично име титлата БОИЛА /например велможата Боила жопан/, както и титлата КОЛОБЪР. В един надпис на кан Омуртаг се говори за велможа, чието име е Колобър, а дворцовата му титла е БОИЛА КОЛОБЪР /велик колобър/. Тази българска традиция е оставила доста много следи в ранните исторически материали. Дори през XV в. в един данъчен регистър от Силистра се открива като име старинната българска титла КАВ-ХАН /в съчетанието Тодор син на Кавхан/.