Няма друг източник, чрез който да научим за деянията на най-древните царе на това велико някога царство, затова нека погледнем какво пише за тях в този огромен епос.
В „Махабхарата“ царете и народа на Балхара се наричат по индийски маниер с името „балхика“ и „бахлика“, тъй като в езика санскрит имената на чуждите народи приемат твърде често суфиксът „ка“ и „га“ /аварите стават аварика, хуните — хуника и хунга, племето шалва — „шалвеяка“, а общото име на чужденците е „млечха“ и „млечга“/. Но зад нагодената към индийския правопис форма „балхика“ стои винаги царят на Балх — столицата на древна Балхара, или неговата войска, наричана също „балхика“ и „бахлика“. Затова нека видим какви древни сведения се крият под тази специфична индийска езикова обвивка. Характерно е, че в епоса царят на Балх се споменава почти винаги на видно място и към него индийските воини отдават почти същата почит, както към своите собствени царе. Това личи от следната сцена, където великият герой Накула се прощава, тръгвайки на поход:
„Сбогом аз казвам. На великия род Бхарата и на моя стар дядо — царя на Индия, а също на Сомадата и на великия цар на Балх /на индийски Балхика — Бел. авт./. Сбогом на Дронга, Кри-па и останалите принцове…“
В моменти на триумф към царя на Балх се отправят понякога по-големи похвали, отколкото дори съм индийските царе, което личи от следния кратък текст: „Хвалете царя балхика-дарада — първият от всички земни царе, който получи царството си на земята при своето раждане /курсив авт./. Хвалете Карна, който стреля с голям лък, подобно на хилядоок бог — царя на Анга и Ванга. Защо не хвалите и такива царе като Шаля и другите, ако вашето сърце е честно в похвалите?!“
По-нататък в друг пасаж се казва:
„Аз видях великия цар след неговото завръщане от Града на Слона. Бхисма, Дронга, Видура, Самджайя, царя на Балх /Бахлика/, Сомадатта и другите, които бяха почитани от най-старшите /курсив авт./, а също брахманите и останалите, които съществуват независимо“. Тук царят на Балх е посочен между почитаните от най-старшите и е споменат преди брахманите.
За самото царство Балхара в този епос се говори като за далечна северна страна отвъд Хималаите, което личи от следния пасаж: „Планинските царе отвъд Хималаите донесоха сандалово дърво и алое, а също скъпоценни камъни, злато и парфюми… Дарадите, Парадите, царете на Балх, царете на Кашмир… пахлавите,… кукурите, саките — о, Господарю на света… всички велики барони-меченосци донесоха огромни богатства…“ Тук царете на Балх се споменават в съседство с тези на Кашмир, а също на дардите от Хиндукуш и персите, наречени пахлави, т.е. точно при онези народи, които реално са били съседи на древния Балх и чиито потомци и до днес живеят в близост до голямата област Балх, която е част от Северен Афганистан.
В „Махабхарата“ на царя на Балхара се гледа като на един от царете, произхождащи от древна Ария — легендарната прародина на индоиранските народи. За това какво означава тази подробност най-видният съвременен санскритолог Томас Барроу казва: „Нахлулите в Индия северни народи наричали себе си с името АКУА. Зад тях — в Азия — останали родствени с тях народи, които заели цялото Иранско плато и обширните пространства на Централна Азия. Тези народи наричали себе си със същото име — на езика на Авестата АКУА, от което произлиза и името на съвременен Иран.“ По времето, когато е била писана „Махабхарата“, все още е бил жив споменът за общата прародина на индийците и иранците, известна като АЙРИАНА ВЕДЖИО, затова индийските царе са гледали на царете на Балхара като на свои древни сродници, произхождащи от прастарата съвкупност от народи, наричани с общото име АIКYА /АЙРИЯ/.
„Царете на Ария — пише в «Махабхарата» — верни на своята цел, сигурни в своето знание, познавачи на «Ведите», изкъпаха душите си в светлия ручей на «Упанишадите». Царете с цялото дължимо достойнство и благолепие и вървейки заедно като един, изпълниха всички високи церемонии за своето обединяване, Бхарата! Това беше царят на Балх — Бахлика /курсив авт./, който докара колесница, облечена цялата в злато и Судакшина я запрегна с бели коне от Афганистан… Господарят на Декан донесе ризница. Царят на Магадха — гирлянда и тюрбан; великият стрелец Васудана доведе огромен слон на 60 години… Царят на Кашите донесе лък. Шаля — царят на Мадра, донесе позлатен меч и мандолина със златни струни.“ Тук царят на Балх е посочен на първо място между съюзниците на индийската династия Каурави, при това той стои начело на съюзните царе при церемонията по побратимяването, съединяваща по прастар обичай в едно цяло царете на АИРИЯ, т.е. на древната индоиранска прародина. Забележителен е и подаръкът на царя на Балх — облечена в злато бойна колесница с превъзходни бели коне. Направената проверка в санскритския оксфордски речник показва обаче, че преводачът изкуствено е: осъвременил своя превод като е нарекъл конете с израза „коне от Афганистан“, а навсякъде в самия епос тези коне се наричат „коне от Балх“ /по санскритски Balhi, т.е. коне от Балх/.