Епитетите, с които се нарича в целия епос царят на Балхара, са свързани несъмнено с това, че за индийците той е бил един от великите царе на Айрия — древната обща прародина, от която са излезли владетелите на Бхарата — Индия. Затова освен като велик цар и дори първи от всички царе, той твърде често се слави и с израза „великият воин Балхика“, или „могъщият воин на колесница“, напомнящ не само за неговия героизъм, но и за необикновената красота на колесниците, които се изработвали в неговата страна. На пръв поглед изглежда като че ли „Махабхарата“, описвайки този цар, ни пренася в някаква измислена приказна страна, съчинена подобно на митовете на древните гърци. Но има множество епизоди, от които личи, че в този епос е вградено реално историческо съдържание, свързано с древни събития, възникнали преди VI в. пр.Хр., когато за трона на Бхарата /Индия/ са се борили две могъщи групировки, а на север от Индия вече е съществувал големият град Балх — център на великото по онова време царство Балхара.
За реалната историческа канава на епоса свидетелства фактът, че въпреки приказния тон, с който се описват действащите царе и герои, в него са отразени десетки имена на реални племена и народи, които са живеели в Индия и съседните географски райони — перси, саки, дарди, кашмирци, авари, хуни и мн. др., включително йонийци от древна Елада, наричани по санскритски „явана“. Всички те са влезли в епоса не с измислени названия, а със своите собствени имена, променени съвсем незначително по индийски модел, но въпреки това лесно различими. Налице е необикновен реализъм при предаването както на имената на народите, така и на тяхното местоположение, поради което, за разлика от някои фантастични поеми, тук събитията се разиграват не на измислена и въображаема сцена, а на реалната географска сцена в Индия и съседните земи. А след като тук се срещат десетки имена на реални народи, които действат често в своите реални страни, очевидно е, че и имената на прочутия Балх и великия цар „балхика“ не са измислени, а отразяват преки исторически спомени. Внимание заслужава и следният момент: царят на Балх се явява в епоса постоянно в обкръжението на царе от съседни с древна Балхара области и с една група видни герои с имена, които не са характерни за Индия, но се срещат на север от нея — край Памир и съседните планини. Почти винаги редом с царя на Балх присъства Шаля — царят на племето мадри, чието име съвпада с името на древния град Мадр на около двеста километра на юг от Балх. На някои места и Шаля подобно на царя на Балх е наречен „балхика“, което показва, че съставителите на епоса не са изреждали произволно имената на източните царе, а са ги подреждали в зависимост от тяхното родство. На едно място царят на Балх се явява заедно с царя на Кашмир — съседното с древна Балхара владение: „Дойдоха Кунтибоджа — блестящият цар на Кашмир — и могъщият Сухма, а също всички останали герои и царе от Балх — Вирата с неговите синове и великият воин Мачела — царе и синове на царе и господари от много страни.“.
Твърде често в епизодите, споменаващи царя на Балх, се явяват и няколко герои с особени и нехарактерни за Индия имена — Накула, Видура и Бурисрава. Техните имена, както и имената на владетелите, свързани с царя на Балх — Шаля, Вирата и Мачела, наречени направо със санскритската дума „балхика“, т.е. „хора от Балх“, имат далечна прилика с наши български имена. Например името ШАЛЯ и до днес се среща широко в българските земи като Шале, Шало и Шальо и от него произлиза фамилията на известния родолюбец от Македония Димитър Шалев. Името Мачела има прилика с днешното българско име Мачо, което се среща и като Мачун и Мачул, и е свързано също с известен поборник — възрожденецът Искро Мачев. Името Вирата има частична прилика със старото българско име Вирадин, а имената Накула, Видура и Бурисрава напомнят по нещо нашите народни имена Нягул, Видул и Борислав, особено ако се има предвид, че в санскрит звукът Л преминава масово в Р, поради което думата СЛАВА там звучи като СРАВА, думата ДЪЛГА — като ДИРГА и т.н.